
Идва Нова година – отнякъде трябва да дойде Нова година –
от Космоса, от пръстта или от някой рано промушил се кълн.
И времето се връща в детската си градина –
зън-зън, зън-зън, зън-зън.
Колко мило и затрогващо, и колко далечно…
И ето ви я Новата година във вид на дете –
дървата пращят и като звезда е алена печката…
Какви времена, Господи, и какви светове!
И каква тъга, че я няма тази детска градина –
детската градина на моето време е бяло перце.
Идва Нова година – отнякъде трябва да дойде Нова година –
и аз зная, че ще дойде от твоето сърце.