Какви същества само – да им се ненагледаш –
носталгия, депресия, страх.
И трите същества са прежълтели и бледи…
И черната котка до тях.
Аз не си го признавам, те обаче са тука –
носталгия, депресия, страх.
И са влезли в душата ми, и са сгазили лука…
И черната котка до тях.
Ден и нощ, ден и нощ, тихо и неотменно –
носталгия, депресия, страх –
час по час, час по час и така – до безкрайност…
И черната котка до тях.
Няма смисъл да увъртам – те са мои приятели –
носталгия, депресия, страх…
Вън три бели котета си играят в тревата
и черната котка до тях.