Вчера – по Цветница, върбата се беше свила,
сега е напъпила и е разтворила зелената си уста.
И диша, и трепери, и свети като млада кобилка –
голямата ми любов е тя.
Голямата ми любов е точно тази върба –
обичам я толкова много, че се обърквам.
И я гледам как от реката пие вода
и как вятърът косите ѝ бърше.
И я гледам, и усещам най-сладкия сок,
и усещам, че сърцето ми прелива.
Каква резеда, какъв пролетен електрически ток…
Обичай ме, любов моя, не ме убивай!