Как минават и минават само тези години –
да си помисли човек, че са колело
или каруца, догоре напълнена с дини
и между дините – щипки сено.
Една по една, една по една – и зелени, и сладки,
със семки, без семки и без дини дори,
годините се търкалят, изумително кратки
и разтегнати толкова, че накрая боли.
Че животът е диня и годините – също,
не е никакво прозрение – изобщо не е.
Но е хубаво, ако може, ама точно същите,
годините да се върнат тука, в мойто селце.
Натоварени с гръб, пълни с дини догоре,
да се върнат каруците на моите дни.
Да си върне и колелото и да чака на двора –
сега пиша стихотворение и отвънка вали.