Език свещен на моите деди…
Иван Вазов
***
Език свещен на моите деди,
от който вече нищо не разбирам,
събирай си багажите и си тръгни –
който си тръгне с мир, той не умира.
Иди си с мир, за да останеш жив,
бягай в колибите, в кошарите, в горите,
бягай от сушата при извора красив,
иди си и помни – помни и дишай!
И не забравяй, и помни, помни –
ти знаеш кой си, о, език страдален!
И дишай бавно, бавно говори,
умий се с дъжд и в локва се окаляй!
Слез под земята, слънцето пипни,
счупи нощта на звукове и срички,
стрий любовта на прах и я пръсни,
защото твоята любов е всичко.
Език свещен – отшелник, еретик,
език брадясал, див и невъзможен,
език отчаян, тъмен, саможив,
език прегърбен и велик, и болен.
Език кавален, меден, несравним,
език гъдулков, гълъбов, небесен,
зелен, червен, оранжев, син,
език на ябълка, на шипка и на кестен.
Тръгни си с мир, тръгни си с мир сега –
скрий се в усоите, внезапно онемели,
и дишай бавно, докато снегът
дума по дума върху теб се стели.