Едно и също утро – всеки път –
с треви и кос, и космос, и череши,
с петльово кукуригане и черен път,
по който стадото с кози вървеше.
Едно и също утро – всеки път –
с ветрец, от който кожата се свива,
с вишни и шипки, алени до кръв,
и с паяжини, леки и красиви.
Едно и също утро – всеки път –
с говор на хора – дрезгав и накъсан,
с коли, които тръгват и дрънчат,
и заминават, и пристигат късно.
Едно и също утро – всеки път –
с врабци и гълъби, с орли и врани
и със съдби, които се топят
като далечен сняг в Балкана.
Едно и също утро – всеки път –
неназовима, фина необятност
с реки, които някъде текат
и винаги минават през душата.
Едно и също утро – всеки път
и всеки ден – завинаги, навеки
аз чакам бавно да се появят
и плод, и сняг, и един куп щурчета.