
Дюлята имаше много цвят –
сега има много дюлки.
Грее ги слънцето и те пламтят –
майчице, колко са хубави!
Като момичета, които сега
зреят, но са още стипчиви,
дюлките лекичко кимат с глава
на всеки, който ги види.
И като слънчеви същества
сбират и захар, и копнеж, и надежди.
И пълни с любов, през есента
пред очите ни ще се свеждат.
И вече ще бъдат красиви слънца –
малките дюли ще станат големи.
Една по една, една по една
ще ги късам и ще ги взема.
Ще ги сложа на масата и ще седя,
ще ги гледам и ще преглъщам.
Една по една, една по една –
ще ми напълнят къщата.