Богородица не си е тръгнала днес – заспала е само
и ангелите са я отнесли на небето, както си спи.
Ами моята майчица? И тебе ли, мамо,
някой те отнесе в облаците и с тебе лети?
Едва ли. Ти, майчице моя, се боеше от самолети –
пешеходна жена беше ти, земна жена.
Богородица е друга работа, защото момчето ѝ
вършеше чудеса, а аз върша бели.
Най-смирено се моля да ми бъде простено,
че сравнявам двете жени, а не бива така…
Но какво да направя – Мариите са рождения –
раждат Господ, после раждат деца.
Най-смирено се моля и да не бъда съден,
че съм сложил майка си на самото небе.
Но щом за Богородица смъртта като сън е,
нека е така и на майка ми за доброто сърце.
И се моля и сега, и завинаги двете Марии
да са спокойни и да се чувстват добре.
Майка ми, ако може, следобед малко да си почива,
а вечер нека на Богородица елек да плете.
А Богородица – Богородица нека се носи
и ангелите да люлеят нейния сън.
Аз ходих на църква и сега храня коса,
който най-набожно кацна в двора отвън.