
След малко, след завоя – веднага след него,
е Долината на майка и татко.
Като залъци бял хляб – малки и перести,
облаците са сладки.
Да ги надробиш на попара с две бучки захар –
за закуска, и за вечеря.
В Долината и татко, и майка умряха…
Идвам си, гладен съм, треперя…
След завоя и край – ето ме вкъщи,
в Долината, опряла Балкана.
Облаците са навсякъде и са пръснати
по главата ми побеляла.
Облаците вече ми приличат на майка
и на татко, и на баба и дядо.
В Долината има пилета, кучета и зайци,
един бял кон и една крава,
една вита река и риби в реката…
Но сега е завоят, сега следва завоят.
Идвам си, гладен съм и ми трепери душата,
моя любов изгубена, единствена любов моя.