Лежа пред огледалото –
леглото ми е срещу огледалото и аз лежа.
Картината отвън е влязла през прозореца
и вместо да е зад гърба ми, е в очите ми.
Лежа си, а дърветата и кипарисите,
и част от църквата
са влезли в стаята и са я удължили.
Направили са я платно с действителни илюзии.
Лежа и не усещам как съм станал водоравен –
накрая винаги ще станеш водоравен,
освен ако не тръгнеш и не паднеш в огледалото,
където и дърветата, и кипарисите, и църквата
са твоята единствена реалност.
Лежа пред огледалото ,
за да улавям и отблясъците на нощта –
на тъмното сънуване, на кадифето от звезди.
След кадифето от звезди е утрото
и кадифените пера на нашия петел.
Благословено да е огледалото, а също и петелът,
който си мисли, че съм оглушал,
и вика вън на двора,
и блести като измито слънце.