
На върха на тополата суха
див гълъб сега стои.
Под него реката подскача и гука,
над него – слънце блести.
Дивият гълъб е хубав и силен,
влюбен е и си личи.
В небето облаче бяло премина,
без да остави следи.
На дивия гълъб му викат гривек –
какво име, каква красота…
Влюбен е той и разперва грива
от влюбени мъжки пера.
И гука гривекът, гука и гука,
перчи се и не го е страх.
Такъв го видях на тополата суха
и после не го видях.
Беше литнал и беше отишъл в небето,
от висока любов окрилен.
На върха на тополата свети перцето му
и ще свети през целия ден.