Имам си дървен календар – с кубчета –
малки кубчета с написани по тях числа.
За да дойде нов ден, трябва да се науча
да въртя кубчетата лично – с ръка.
Новия ден го търся от нула до девет –
различни варианти – различен ден.
От нула до девет са числата на моето време,
другото време е високо над мен.
За да дойде нов ден, сутрин трябва да стана
и да си плисна очите с вода,
и да видя през прозореца, че скалите в Балкана
не помръдват и имат брада от мъгла.
За да дойде нов ден, трябва обед и вечер
нищо, нищичко да не трепва дори –
да не трепват лешникът, крушата и черешата,
да не бръмва мухата, която бръмчи.
Нищо, нищичко да не смее да диша,
иначе как ще намеря новия ден?
Имам си дървен календар с кубчета и на тях ще напиша –
искам ти да се въртиш около мен!
Искам ти да ме въртиш на малкия си пръст и още
да ме въртиш около сърцето си само ти.
Имам си дървен календар с кубчета, Господи –
страх ме е да не изгори.