Изтъняват ми нервите, стават прозрачни
и се вижда през тях как кръвта ми изстива –
вътре в мене човекът на думите е уплашен,
както се плаши ръка от коприва.
Изтъняват ми нервите – много тъжно и лошо,
и се вижда отвсякъде, че вися на косъм.
Вътре в мене човекът на думите е уплашен
и през копривата кара на босо.
Вътре в мене човекът на думите ми е бесен,
че не зная какво да направя още,
и ми казва да изляза и да клекна до песа,
и на уличния пес бълхите да пощя.
И ми казва на черния кос да дам вечеря,
а на черния кос менюто е ясно –
трохи от стихотворение, писано вчера,
и трохи от звезди, нападали в храста.