По сто пъти на ден да обирам паяжините от всички ъгли,
те пак се явяват след мене и провисват, и светят.
Побиват ме тръпки и си мисля, че и ние паяци сме били,
и сме плели всевъзможни нишки, нищо че сме човеци.
Чистотата е важна и в къщите ни трябва да има ред –
чистотата и подредбата са условия за живеене.
Обаче в ъглите винаги има паяци и е голям късмет,
ако над нас паяжини не се белеят.
Вчера зад вратата на коридора една драма се разигра –
паяк улови буболечка и буболечката се мяташе яко.
Така и към нас нашият паяк полека пълзи,
въпросът е дали ще умрем от страх – както всякога.
Въпросът е дали имаме здрава и безсмъртна метла
и дали ръцете ни докрая ще държат метлата.
По сто пъти на ден обирам паяжини и не мога да спра,
и нямат свършване паяжините над главата ми.
Обаче с едно малко паяче сме се сприятелили съвсем…
Ще порасте паячето и ще ми създава грижи.
Но какво да го правя, като с него заедно спим и ядем
и от ъглите до прозореца само се движим?