Защото вече няма ни черни, ни бели коне,
черни и бели кокошки по ливадите тичат.
Това не е добре – изобщо не е,
макар че от друга страна – кокошките минават за птици.
От друга страна, и конете уж имат криле
и в приказките летят по небето.
Това е прекрасно, но в живота не е –
в живота нашите коне кретат.
И ние в живота си уж яздим коне –
и черни, и бели, най-много – черни.
И това е прекрасно, и изобщо не е,
защото конете ни са уморени.
И ги няма конете, уморени до смърт –
и черните, и белите изчезнаха в мрака.
Обаче кокошките по ливадите се въртят
и от сутрин до вечер крякат.