Редуват се хълмове и равнини, хълмове и равнини,
небеса и пропасти се редуват непрекъснато.
Но завалява снегът и всичко ще изравни -
и къси, и дълги улици, и палати, и разнебитени къщици.
Редуват се ниски и високи хора, умни и не дотам,
всякакви същества и растения по земята се появяват,
но завалява снегът и е толкова бял и голям,
че всичко свети от белота и се изравнява.
Изравняват се разкаляните пътеки и царският път,
изчезват мравунякът и кошерът, и дупката на змията.
И валят толкова големи снегове, че ти изчезва умът
и умът се изравнява с душата.
Вали сняг и затрупва душата ти, и затрупва самия теб,
и ти е топло и отнесено, и изобщо не ти е студено,
и не виждаш нищо освен белия памук и белия креп,
които те обгръщат и идват да си те вземат.
Затова идва снегът, затова, затова, затова -
идва да си те вземе снегът, да си те вземе.
И изравнява и подрежда по конец всички неща,
защото снегът е бялото време.
Колко е хубаво това очакване за покой и безкрай
и колко е хубаво, че ще замирише на студ и на зима.
Завалява снегът и сякаш калайдисва с калай
почернялата пръст на малката моя градина.