От липата в църковния двор си късаме чай –
източноправославен чай, набожен.
Разцъфтяла е липата и е направила рай
около църквата и още където може.
Десетина дена ароматният цвят
ще пръска и благослов, и електричество.
Главозамаяни сме и не сме в този свят,
и цвят по цвят късаме дните си.
Чая го събираме в голяма торба,
на сърцето ни е липата – боготворим я.
Десетина дена ще е така –
липата ще дава и ще прелива.
Десетина дена ще е пълно с пчели,
с влюбени и разлюбени синигери и врабчета.
Десетина дена – и ще прецъфти
липата, която ни пълни сърцето.
Липата, от която си късаме чай,
е набожна липа, но не е светица.
И с цветовете си едва ли е направила рай –
просто свети над нас и ни обича.