В такава вечер или се напиваш бавно,
или изперкваш по всички линии.
Снегът вали отвесно, а на теб ти е водоравно,
безразличието е смъртоносна ракия.
Смъртоносна ракия – силно казано, Боже,
тези зимни вечери са голяма пропаст.
И макар че от сума ти време живея в Гложене,
ми е рано да взема да литна в Космоса.
Срамота е това, грехота е, ужасно е –
да се пие ракия на Богоявление.
А снегът се усилва и токът угасва,
бавното напиване е спасение.
Стига вече – стига клюки и всякакви гадости –
оставете на хората да видят Бога,
оставете на хората и леглата корави,
оставете им и ракия – малко, не много.
Стига толкова, стига – и лъжи, и предателства –
на Богоявление рано светват звездите.
Вие видяхте ли гълъба, спуснал се на земята?
Аз не го видях и затова ви питам…