Мене животът ме погубва с ежедневие –
със сол и захар, с вино и оцет,
с безсилие и тровещо безтебие –
безтебието е живот без теб.
Аз те обичам денонощно и те мразя –
не те обичам и не е това.
И не ми липсваш – липсваш ми до края
и по-нататък, и не е това.
Разхвърлям, сбирам, късам и подреждам,
и те обичам, и не е това.
Измислям, пиша и над теб се свеждам,
и съм без тебе, и не е това.
Не е това, защото няма смисъл –
ядосан съм, изгубен съм и сам -
безтебието ти е глупост и ме втриса,
защото аз съм тук, а ти си там.
И не раздяла – нещо мъчно, дълго,
нещо магьосано витае в този ден –
че аз те чакам, е велико чудо
и е убийствено, че ти не си до мен.