Жив е той, жив е – вечно жив на Балкана…
А сега на Балкана е пълно с убити.
Снегът е голям и са мънички раните –
точици някакви, встрани от очите.
Жив е той, жив е – велик, баладичен –
един юнак с рана и с вълк край него…
Снегът е отчаян и на мен ми прилича
на ангел проскубан и паднал, и бледен.
Застанали в кръг – като клони на клада,
изгарят мъжете и литват нагоре.
И на Дявола мед на сърцето му пада,
и е черна и смъртна тази страшна история.
Боже, Боже на сенките, на кръвта и живота,
на човешките бездни и безкрая на Космоса,
трупай сняг и не пръскай, не пръскай въпросите
като дребни парчета от счупени кости.
Трупай сняг и затрупвай, затрупвай заблудите,
трупай сняг, но удържай, удържай лавината…
А снегът е голям и е толкова хубав,
че стихът няма сили през Балкана да мине.