
Голяма красота са слънчогледите край моя път –
косите им са меки и златисти.
Тук денем гълъби, а нощем – ангели летят
и искат слънчогледите с криле да пипнат.
Не става дума за балада, боже мой,
макар че сигурно и самодиви се явяват.
Тук има слънчогледи – хиляди на брой,
и всички светят в лятната си слава.
Само един от тях е с клюмнала глава
и е отчаян, и не му се свети.
Той не във слънцето, а в бледата луна
е влюбен – слънчоглед поет е.
Какво ще стане, знае само той,
но ето че баладата се случва –
Луната скрива слънчевия зной
и влюбеният слънчоглед е хубав.
Голяма красота са слънчогледите край моя път –
държат фенерите си, пръскат светлината,
мигат и гаснат, трепкат и горят…
Един от тях съм аз – с луна в косата.