• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

БАБА КЕРА И СТИХОТВОРЕНИЯТА

Напоследък се пишат стихотворения без точки,

без главни букви и без главни неща.

А на баба Кера ѝ се плъзгат галошите –

трябват ѝ нови галоши в снега.

 

Баба Кера е стара жена, запетайка последна

от голям балканджийски стих –

срамота е да няма свестни галоши и не е редно,

че снегът я затрупа и скри.

 

Баба Кера е учила много малко години –

до трето отделение и край.

И се чуди сега като как да премине

по-нататък през снега от калай.

 

А по белите листове няма нищо съществено –

и без главни букви снегът си вали.

Баба Кера пали печката със смачкани вестници

и огънят в печката гори.

 

Пука огънят, светка и се стапят в езика му

смачкани изречения и дръвца от бук.

Баба Кера е стара жена, но не е чувала никога

петелът на двора да пее без звук.

 

Баба Кера има спомени и петел, и пневмония –

всеобхватна метафора е тази жена,

неописана, непостигната снежинка отронена,

удивителна сбръчкана красота.

 

Баба Кера е всичко… Натежавам с алюзии,

но изтритите ѝ галоши ще ме уморят…

Баба Кера е стихотворение. И е толкова хубава,

колкото снежинките, които валят.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG