• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ВЪЗХВАЛА НА ЛОШИТЕ НЕЩА

Едва се удържам да не се напия. Времето е само за напиване – студено, замръзнало и разхвърляно.

Представям си колко ще ми е приятно като ми се размъти мозъкът и като ме оближат едни огньове по бузите. Много различно е, когато се напивам. Направо се раждам отново.

Още след първата чаша изтънявам, смалявам се, почти изчезвам и нищо не мисля. Започвам живота си отначало. За първи път се напих на около дванайсет-тринайсет години. И знаете ли какво? – изобщо не ми пукаше, че после повръщах половин ден, че ми трепереха ръцете и краката и цветът на лицето ми беше лимонен. Бях щастлив, че съм изчезнал, че ме е нямало, че съм се забравил.

Напиванията после само ми показваха, че в живота трябва да има паузи, изчезвания, политания – трябва да има в края на краищата репетиции за смъртта.

Пушех и много цигари и се поздравявам за това. Да пушиш, означава да не правиш нищо и едновременно да се увиваш в пашкул от дим и да ти се отнася главата. Хиляди, хиляди цигари съм изпушил и ги виждам като едни малки бели тръбички, телескопчета, през които съм отлетял. Горните фаланги на пръстите на дясната ми ръка бяха станали кехлибарени от пушене и бяха заприличали на кехлибарените зърна от гердана на баба ми Събка. Честно ви казвам, никога нямаше да порасна, ако не пиех и пушех. Наистина нямаше.

По едно време се напивах по два пъти на ден – казвахме му двуразово напиване. Напия се на обяд, спя следобеда, събуждам се привечер и моментално пия, за да се „намотам“ пак. Точно „намотам“ е думата, която най-много ми прилича. „Намотам“ е дума, правена за мен – персонално. Омотавам се, намотавам се – чашка по чашка, цигара по цигара, ден по ден, нощ по нощ. Омотавам се на кълбо, свивам се и спя. Спя и сънищата ми също са омотани и пияни, разхвърляни, несглобяеми сънища, подритнат пъзел. Обаче съм се върнал в началото – при раждането, при обаятелния хаос.

Не ми се мисли изобщо за инфаркта, за орязания ми наполовина корем, не ми се мисли за болници, лекари, за добър пример и здравословен начин на живот. Трезвостта е убийствена в този наш красив свят. Ако ме попитат, ще кажа, че е убийствена.

Много ми е интересно как пият и пушат лицемерите, като постоянно си менят конфигурацията на лицето? Как го правят тоя номер, като устата им е хем уста, хем някакъв друг, угоден за живота орган? Смешно ми е, като си го помисля само. И леко ми се повдига.

След тази моя възхвала на лошите неща ви моля да не споделяте написаното с децата си, с внуците си, с личните си лекари и изповедниците. За изповедниците не знам, там е друга работа, но лекарите пият яко и са големи лицемери по отношение на лошите неща като пиене и пушене.

Преди седмица един много тикан напред лицемер на словото проповядваше по телевизията, че всеки ден трябва да правим по нещо добро. Може да е само едно добро, но да го правим всеки ден.

Направо полудявам, като си помисля, че всеки ден трябва да правя поне по едно добро. Всеки ден да мисля какво точно добро да направя.

Този лицемер на словото няма милост. Толкова високо е вдигнал летвата, че аз, без да му мисля много-много, ще си сипя едно и още едно и така нататък, и така нататък…

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG