• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

В ПЕТ И ПОЛОВИНА НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Много обичам да вали сняг. Тръпна, искам да го подуша, предчувствам го. С часове мога да гледам как вали – и бавно и полека, с разстояние между снежинките, и ситно и бързо, когато сякаш вятърът и снегът си преплитат пръстите. Яд ме е, ако не натрупа много, усетя ли, че спира, и ми става мъчно.

Тая сутрин – някъде към пет и половина, излязох на терасата да видя дали не е завалял сняг. Улицата е добре осветена и в сутрешната тишина след Рождество мъглата правеше светлината от лампите матова.

Стоя на терасата и точно да ми се смръзнат костите, гледам – по улицата минава човек на колело. Пет и половина сутринта на Рождество е, жив човек няма отникъде, а през селото минава непознат човек с колело. Колелото му е много модерно, той е облечен с дебели непромокаеми дрехи, на гърба си има раница, напряко на раницата е завързано одеяло, а отзад – зад него, на багажника на колелото, има голяма кошница.

Не знам за колко време е преминал пред къщата, но знам със сигурност, че не беше от село и че отиваше към Планината. Не беше ангел, не беше Дядо Коледа – беше просто един велосипедист като никой друг на света.

Когато разказах вкъщи какво съм видял, жена ми рече: „Очаквах да кажеш, че е имал крила“.

По-късно през деня заваля сняг. Още не мога да му се нагледам. Мине се не мине време, и тичам да видя колко е дебел.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG