• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

СТРУННАТА ТЕОРИЯ, ЛИЧНИТЕ ВИБРАЦИИ И ТАКА НАТАТЪК

Все по-често посягам към книги за Космоса и Вселената (Космосът и Вселената може да са едно и също нещо, но на мене ми харесва да ги употребявам заедно. Те го заслужават). Много малко неща разбирам от тези книги и защото съм технически, физично, математично и химично пълен инвалид, лесно ми омръзва и спирам да чета. Мъча се да си запаметя в мозъка, че Вселената е създадена преди четиринайсет милиарда години, че може би големината ѝ се равнява на четиристотин милиарда светлинни години (това последното число въобще не е сигурно дали съм го запомнил добре) и от време на време в разговор споменавам тези работи.
Особено ми е хубаво да гледам реакции на хора, на които им казвам, че козметиката и козметичните салони идват от гръцката дума космос, което значи хармония, ред, украса. Нищо по-приятно няма за постригващия се човек от това, да си мисли, че постригването му е свързано с Вселената и хармонията.
Темата за черните дупки също ми е любима с тая пълна неизвестност, с тая абсолютна гравитация и с този Хоризонт на събитията, след който всичко изчезва.
Не ги разбирам тия работи с Космоса, нито с теориите, но ето тази нощ например усетих синята хладност на Вечерницата и видях брашняната, изпечена и светла кръгла питка на Луната в небето. Лунната питка я видях и преди малко – през деня – преместена и поизбледняла, но си беше там на небето.
Докато се заплесвам да пиша тези космични работи, през пътя преминава шарена котка, която според мене е ходила до реката и се е надявала да си намери нещо за ядене. Зима е, не е студено много, но котката едва ли може да си хване рибе в реката или жаба, или някоя мишка. Сигурен съм обаче, че е ходила до реката, защото докато върви, и се спира, и почва да си отръсква ту предната дясна лапа, ту задната лява лапа, ту с двете си предни лапи си търка муцуната и мустаците. Така се отръсква само котка, която е ходила до река или е минала през локва, но това, последното, не е за предпочитане в случая и го изоставям.
Докато се отръсква котката, аз усещам как въздухът вибрира около нея. Някъде дълбоко в мозъка си усещам подобна вибрация, която ми напомня реотаново пращене – лекичко реотаново пращене. Вибрацията от отръскването на котката преминава през сърцето ми, палва ми кръвта, както се казва, разтреперва ми коленете и пръстите на краката и аз посягам към химикалката, за да запиша тези вибрации и това трептене.
Една от най-новите теории е, че Вселената всъщност – това са вибрации, и че всичко е вибрации и енергия. Мисля, че тази теория се наричаше Струнна теория – вибрации, трептения и струни – това бил Космосът, това сме били ние.
Като влязох в казармата, и още първите дни ми направи впечатление, че панталоните на нашия лейтенант, когато сме в строя и той ни командва, винаги треперят. Гладко избръснат, с луничаво лице, с леко сплескан нос и бледа кожа, този наш лейтенант беше като изпъната струна – трептяща изпъната струна. Това ми се предаде и на мене и по време на цялата казарма, най-вече първата година, аз едва можех да си намеря място. Пред очите ми трепереше всичко – коридорите на казармата, пружината на леглото в спалното помещение, трепереше пружината на автомата ми, трепереха любовните писма, които получавах, трепереше ми сърцето, трепереше ми мъката, че не зная на кой съм свят.
Нямам представа дали Вселената вибрира и е струна, но моят живот беше голямо треперене, голяма вибрация. Понякога трептенето се изливаше в стихове, понякога – в пиене и в пушене, понякога – в челни катастрофи с невъобразимите идиотщини и невъобразимите сладости на дните и нощите.
Спре ли да ти трепери под лъжичката, край – свършено е.
Веднъж една моя колежка в училище – начална учителка, ми сподели подробности от интимния си живот. Ако някой реши да си споделя интимностите, рано или късно стига до мен. Тази учителка ми намекна, че нещо работата с кревата в къщата им не върви. Минават месеци, вика тя, без да му усетя и да му помириша кожата на моя мъж. А някога като се връщаше от учение (нейният мъж беше военен), и дрехите му трепереха – така ме желаеше, че му трепереха дрехите. Шапката му падаше от главата.
Спре ли да ти трепери под лъжичката, спират да ти треперят и дрехите. А спрат ли да ти треперят дрехите, свършено е с любовта. И може би с времето даже. Няма ли треперене, край.
Спокойствието е хубаво, но то е предвестник на Съня, а дали след Съня има трептения, трябва да каже Господ.
Не съм силно религиозен човек, дори ще ви кажа, че докато чета Евангелието, по-скоро се забавлявам, отколкото да се умилявам. Някак си са ми по-насърце атрибутите на религията – иконите, кръстчетата, църковната живопис, църковните писания и разкази. Самата мисъл за Бога, особено за християнския Бог, ми е по-скоро литература и щампа в литературата, отколкото съдба.
Това е така, защото помисля ли си за самата Вселена и за Космоса, разбирам, че не само не съм прашинка, а не съм дори една милиардна част от прашинката, защото тези разстояния и това небе няма как да ми се разкрият. Точно на мене – никога.
Опивам се от мисълта за Космоса и ме е страх, защото си представям как вибрирам от стая в стая, от небе в небе, от измерение в измерение и така нататък, и така нататък.
Аз винаги стигам до „и така нататък“. Вибрирам, вибрирам и току усетя, че вече съм и така нататък. Защото като се скъса веднъж струната на китарата, и музиката спира поне за малко. Е това съм аз – музика, която спира за малко, и скъсана струна.
Като написах, че съм музика, която спира за малко, разбрах колко е смешно това и колко е невярно – никаква спряла за малко музика не мога да бъда. Мога да бъда само пауза, в която има намерение за музика. И намерение за скъсана струна.
Между другото, не е лошо да спомена, че най-добре Струнната теория и Теорията за вибрациите съм ги усещал след пиянска нощ. На сутринта главата ми бръмчи, вибрира и се отнася едновременно във всички посоки на Вселената. И тогава, точно тогава разбирам колко важна е тишината и колко е спасителна тя.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG