Счупи ни се косачката. Дворчето ни е колкото една човешка длан, дето се вика, но без косачка как да я косим тая трева?
Върху тази трева сме изсипали поне един чувал семена – тя би трябвало да е голяма до небето и да е гъста, ама все още не е . И сигурно не е такава, защото върху едно дворче, голямо колкото човешка длан, са ходили нагоре-надолу няколко поколения от рода и доста са я омачкали тая трева.
Дадоха ни телефона на майстор поправяч на косачки от Полатен. Името му е бай Цако и Господ да поживи ръцете му и добрината му. Какво щяхме да правим, ако не беше бай Цако, къде щяхме да я слагаме тая трева?
Днес купувах някои неща от магазина и обърках минералната вода. Исках да купя една, дадоха ми друга и докато се оправим и се разберем за правилната минерална вода, се оказа, че дължа още десет цента. Всеки ден пазарувам. Давам не малко пари там, но не стигат ли десет цента, и край.
Такива сме ние, хората – между нас винаги стоят десет цента. И десет милиона да стоят между нас, десетте цента са решаващи.
Бай Цако дойде с колата си от Полатен да вземе косачката. Не иска пари за пътя, макар че пътят до Полатен струва поне няколко евро. И като каза, че не иска пари за пътя, не каза „не искам пари“, каза: „Недей!“ Ще го повторя: „Недей!“
Дълбоко, ама много дълбоко в гласа на този бай Цако – поправяч на косачки, звучеше нещо от рода на „Недей, че ме обиждаш – колко път е това?“
Това от социализма ли е останало? От Царство България ли е останало това „Недей“, от турското робство ли, от хан Аспарух ли?
Десет цента срещу едно „Недей“.
След два часа косачката се сдоби с чисто нов нож и по вече утвърдената схема бай Цако я върна у нас. Направи един кръг счупената косачка, поправиха я, сложиха ѝ нов нож и тя си дойде при тревата.
Бай Цако поиска смешно малко пари за поправката. Мисля си какъв израз е само „смешно малко пари“. Много хубав и човешки израз е и никак не е смешен. Нито малкото пари са смешни.
Кой сега ще ти поиска смешно малко пари и няма да стане смешен?
Стоя аз насред пътя пред портата, поправената косачка покорно лежи в краката ми, гледам аз бай Цако, гледа ме и той, усмихва се леко и пита:
–Какво?
Това ме попита: „Какво?“
–Нищо. Да си жив и здрав! – отговорих.
И бай Цако ми изнесе кратка лекцийка за безопасното използване на косачки. Клекна до косачката и ми показа къде трябва да я развивам от време на време, за да я чистя от тревата. Даде ми и ценни напътствия да не косим, когато е мокро, защото косачката е електрическа и може да изгори.
Сега тревата може да бъде спокойна, нищо че расте в малко дворче – колкото една човешка длан.