• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

СМЕШНО МАЛКО ПАРИ

Счупи ни се косачката. Дворчето ни е колкото една човешка длан, дето се вика, но без косачка как да я косим тая трева?

Върху тази трева сме изсипали поне един чувал семена – тя би трябвало да е голяма до небето и да е гъста, ама все още не е . И сигурно не е такава, защото върху едно дворче, голямо колкото човешка длан, са ходили нагоре-надолу няколко поколения от рода и доста са я омачкали тая трева.

Дадоха ни телефона на майстор поправяч на косачки от Полатен. Името му е бай Цако и Господ да поживи ръцете му и добрината му. Какво щяхме да правим, ако не беше бай Цако, къде щяхме да я слагаме тая трева?

Днес купувах някои неща от магазина и обърках минералната вода. Исках да купя една, дадоха ми друга и докато се оправим и се разберем за правилната минерална вода, се оказа, че дължа още десет цента. Всеки ден пазарувам. Давам не малко пари там, но не стигат ли десет цента, и край.

Такива сме ние, хората – между нас винаги стоят десет цента. И десет милиона да стоят между нас, десетте цента са решаващи.

Бай Цако дойде с колата си от Полатен да вземе косачката. Не иска пари за пътя, макар че пътят до Полатен струва поне няколко евро. И като каза, че не иска пари за пътя, не каза „не искам пари“, каза: „Недей!“ Ще го повторя: „Недей!“

Дълбоко, ама много дълбоко в гласа на този бай Цако – поправяч на косачки, звучеше нещо от рода на „Недей, че ме обиждаш – колко път е това?“

Това от социализма ли е останало? От Царство България ли е останало това „Недей“, от турското робство ли, от хан Аспарух ли?

Десет цента срещу едно „Недей“.

След два часа косачката се сдоби с чисто нов нож и по вече утвърдената схема бай Цако я върна у нас. Направи един кръг счупената косачка, поправиха я, сложиха ѝ нов нож и тя си дойде при тревата.

Бай Цако поиска смешно малко пари за поправката. Мисля си какъв израз е само „смешно малко пари“. Много хубав и човешки израз е и никак не е смешен. Нито малкото пари са смешни.

Кой сега ще ти поиска смешно малко пари и няма да стане смешен?

Стоя аз насред пътя пред портата, поправената косачка покорно лежи в краката ми, гледам аз бай Цако, гледа ме и той, усмихва се леко и пита:

–Какво?

Това ме попита: „Какво?“

–Нищо. Да си жив и здрав! – отговорих.

И бай Цако ми изнесе кратка лекцийка за безопасното използване на косачки. Клекна до косачката и ми показа къде трябва да я развивам от време на време, за да я чистя от тревата. Даде ми и ценни напътствия да не косим, когато е мокро, защото косачката е електрическа и може да изгори.

Сега тревата може да бъде спокойна, нищо че расте в малко дворче – колкото една човешка длан.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG