За втора година ми го прави тоя номер. Не го очаквах от синигера. За втора година си прави гнезда в двора и ги разхвърля. Много ме е разочаровал.
Миналата година си викам – стреснал се е от шума, от чукането и тропането, от ремонта по покрива и къщата. Макар че още миналата година ми направи впечатление колко е раздразнителен този синигер. Много е спонтанен и непредвидим.
Както си беше направил гнездото на новия покрив, и го разхвърля като едното нищо – разпиля го направо. И му личеше – и по човката, и по перата, че е бесен на нещо. Уголемил се беше от яд и хвърляше, и си разпръскваше гнездото.
Тази година направи не едно, а три гнезда. Същият синигер направи три гнезда, което ме караше да мисля, че ще доведе и роднините си и че е преосмислил миналогодишното си поведение.
Всички предимства за синигеровите гнезда бяха налице. Комшийката откъм едната страна на къщата е изключително културна жена. Знае италиански език, преводачка е от италиански, пее понякога италиански песни, когато си идва от София. Това няма как да не харесва на синигера. Ако италианските песни и италианският език не услаждат един синигер, за какво наричат италианския езика на музиката?
Още повече, че зад двора на комшийката, която пее италиански песни, има бременна булка – много чисти хора. Булката пере и простира, чаршафите се веят, коремът ѝ расте и прилича на гнездо.
В друг комшийски двор играят момчета, топките им летят във въздуха… Изобщо има всякакви предпоставки синигерът да доведе роднините си и да се заселят при мен.
Като видях новите гнезда, много се постарах да им направя добро впечатление – не едно, три гнезда са това. Оставях нарочно външната чешма за капе, за да могат да пият вода птичетата. Преместих една цинкова кофа по-близо до гнездата, защото си мислех, че няма да е лошо някаква допълнителна акустика да има, като почнат да пеят. Спрях да кося тревата, за да няма допълнително бръмчене. И поливах много усърдно здравеца, та като цъфне в лилаво и бяло, да им е хубаво на очите.
И работата пак се повтори като миналата година. Гнездата пак са разхвърляни.
Не ми се щеше да правя такава аналогия, но сякаш някой си е остригал косите и ги е хвърлил на двора. И в косите има и клечици, и перца, и мъх, и връвчици, че и едно копче. Не знам какво прави това копче в разхвърляните гнезда – човката ли си провира през него този синигер, иска да го зашие ли това гнездо и да не пада – не знам.
Защото съм наясно колко е луд синигерът, почвам да си мисля най-невероятни неща. Мисля си, че се е ядосал, дето отрязаха липата до църквата или пък, Господи, прости ми, е разбрал, че църквата си няма свещеник – това го е обезсърчило съвсем. Колко му трябва на един чувствителен синигер да си разхвърля гнездото? Разбере ли, че няма свещеник в църквата – и край.
Може и да е друго – може кубето на църквата да му блести в очите и да му показва, че има по-високо нещо от него в небето. Птиците са изключително докачливи по отношение на небето – все искат да се съревновават и с въздуха, и с облаците, че и по-нагоре. Може и кубето на църквата да го е ядосало.
Много нервен е тоя синигер - истински човек е, който не знае какво иска. И щом направи нещо, бърза да го разхвърля.