• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

СЕЛСКИ ДУМИ ЗА ЛЮБОВ

Тия приказки ги знам още от дете. Натъпкали ми са ми се и в главата, и между краката. Искаше ли някой мъж от село да се представи за голяма работа по женска линия, и казваше:

–Аз тая съм я докачал.

Да ви го преведа едно към едно – тая жена съм я оправял, спал съм с нея, знам я какво представлява, ясна ми е абсолютно – докачал съм я. Ударението е върху второто А.

Днес на пътя ме спира един дърводелец. Последният жив истински дърводелец на селото, сигурно е над деветдесет години. Още мирише на пирони и чам. Голям майстор беше някога и сега ме спира и ме пита:

–Николайчо, ти тая, дето живее на долната улица и дето завърши в Пловдив, а после се ожени в Тръстеник, докачал ли си я? Щото аз съм докачал леля ѝ още кога беше ученичка. На един първи май одим из селото на манифестация от долния до горния край и то се мръкна от одене, и кметът – Дидьо Спасов, отиде с една булка надолу, дето правеа дървени въглища. А азе покрай паметника на загиналите в Септемврийското въстание с това момиче лека-полека минаваме през моста на Вита и я гътнах и това е. Абе приказваше се в село, че си я докачал нейната племенница, ама като не сме сигурни…

Глътнах си езика на пътя и щях да откача от тая дума докачал. Бях я забравил. Обаче почва да ми харесва все повече и повече. Ами хората някога са искали да се докоснат.

Прощавай, че те докачих – викаха някога. Ето ти го и докосването, и сливането, и любовта. Ама каква любов е тая, дето като докачаш някого, и го гъташ? И като го гътнеш, го набиваш в земята.

Няма да изброявам абсолютно всички думи, които съм чувал за любов. Но за отнемане на девственост има една поразителна дума – огалатване. Някой да те огалати. Да те направи човек, мъж, жена, да те окаля, да те очисти, да те овъргаля.

Чувал съм и други неповторими изрази за любов. Дядо ми Дачо казваше, че аргасал една булка от Долни край – омърсил я, но със сладка мърсотия. Нещо като – тя имала рокля, а ти си ѝ оцапал роклята, аргасал си я.

В нашето село, пълно с дървообработващи предприятия някога, рендосването беше любим синоним за любов. Заради бахчите от ябълки и сливи любовта се определяше и като ашладисване. А в чест на построяването на нова къща се казваше, че чорбаджийката на къщата можеш да я опервазиш.

Ще допълня и още няколко израза за любовна близост – калайдисване, тропосване, чукане на мек бакър, натръти и още сто двайсет и три най-малко подобни замайващи названия. Съществува и една абсолютно неразгадана от никого, но много подвижна дума за любов – сфръцам. Който може, нека го обясни това сфръцане – шиене на машина ли е, тракане някакво ли е, свистене ли – какво е това сфръцане – никой не знае. Голяма тайна е то – като зачатието и любовта. На мене ми прилича като на чуруликане на птиче, като цвърчене. Но да не прекаляваме с предположения. Защото все пак сфръцането си е ясно какво е.

Безсрамието на думите няма край. Но и сладостта на безсрамието край няма. И колкото и да съм обичал това предполагаемо момиче от село, с ръка на сърцето си признавам, че не съм го докачал. Само веднъж, докато танцувахме, я пипнах по зърното на дясната цицка, ама това не е докачане в пълния смисъл на думата. Не съм, и слава богу, защото съм влюбчив и глупав, любовта ме кара да пропадам и да не знам дали ходя по земята, или сънувам любов.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG