• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Опитвам се да си представя какво е да ти прободат дланите и да ти заковат краката с пирони. Болката трябва да е толкова силна, че да ти се иска да припаднеш. Изгубиш ли съзнание, и ще ти олекне – няма да те боли.

Няколко пъти съм изпитвал страшни болки и съм се молел да припадна. Викал съм си – още малко да ме заболи – ще припадна и ще ми мине.

Значи болката е в съзнанието, но самото преминаване на пирона през плътта като болка е толкова ужасяващо – това удряне на чука върху главата на пирон…Като те приковат на кръст, спираш да се движиш, ръцете ти спират да са ръце и изобщо – замръзваш. Приковаването на кръста е спиране на всякакво движение и смърт, предхождана от пълна неподвижност.

Знам, че кръстът е символ на християнството изобщо, но аз, като видя кръст, и си представям гробища. Гледам го кръста на върха на църквата в село и си го представям като две пресечени светлини, а не като кръст. Слезе ли кръста на земята – и ето ти го гробището.

Ясно е, че кръстът има връзка и с четирите посоки на света, и с посоките на Вселената, ако Вселената има посоки. Но в края на краищата кръстът си остава смърт, която трябва да се види.

Христос е бил Бог и човек едновременно. И се питам колко ли време го е боляло, докато го приковават? Колко части от секундата е изпитвал адска болка като човек и колко части от секундата изобщо не го е боляло, защото е бил Бог?

Евангелията казват, че Христос е умрял сравнително бързо на кръста. Това значи ли, че на Бог не му се е стояло на кръста?

Помня как баща ми някога си преряза пръстите, докато режеше дърва. Първо стана жълт като лимон, после стана бял и прозрачен и чак тогава го видях да присяда и имах чувство, че вече не го боли нищо. Мозъкът му не можеше да приема толкова болка и я беше изхвърлил.

Много боли – много боли човешкото тяло. Сгъва се, разгъва се, пука се, пробожда се. И именно тая болка ни кара да треперим над него. Но може би точно тя ни кара и да го напуснем.

Днес е Разпети петък и всички пирони, които държим в мазето, в едно сандъче, се бяха смалили. Ходих за нещо в мазето, погледнах ги и се бяха смалили. Мислех си – ако има няколко Разпети петъка в годината, дали от срам пироните няма съвсем да се смалят и да изчезнат.

Ама тогава какво ще прави Христос? И дали изобщо ще иска да се върне на земята? Това негово Второ пришествие е въпросът над въпросите – ще се върне ли, ако на земята няма пирони.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG