• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ПОДАРЪЦИ

Обичам да подарявам. И подарявам различни неща. Подарявал съм книгите си и шпек салам също. Няколко пъти съм подарявал стихосбирките си заедно с парче кашкавал.

Подарявал съм патрони за ловджийска пушка и копчета за ризи. Подарявал съм дървени калъпи за обувки, кръстчета от Света гора и даже жълъди, нападали върху гроба на Скот Фицджералд във Вашингтон..

И стара бракувана кола фолксфаген съм подарил.

Обичам да подарявам банички, бози и царевичен хляб. Плюс сладолед, задължително шоколадов.

И току-що написани стихотворения.

И обичам да подарявам дрехи и обувки, и черги и юргани, и одеяла.

И къщи, и поляни, и Балкани.

И рибите в реката съм подарявал непрекъснато.

И винаги съм черпел. Почти винаги черпя аз – от студени извори – с шепи, от облаци – с коси и пръсти, черпя в кръчмата и черпя душата си с книги. И най-много черпя приятелите си, като рецитирам.

Ако не подарявам и не черпя, ми става лошо и ме заболява главата.

В село имаше един старец, казваше се Лачо Христов, бивш писар в кметството и най-големият комарджия във Вселената, който, където ме срещнеше като дете, и ми даваше по нещо – черпеше ме един вид. Ако беше спечелел на карти, ми даваше по един лев, даже до два е стигал. Ако беше изгубил, ми даваше по едно лукче.

Печели или губи, човек трябва да дава и да черпи. И да прави така, че черпенето и даването да са неповторими. Щом ще даваш, давай като никой друг.

Душата си давам ей сега, като се мръкне и като позахладнее, да дойде дядо Лачо Христов от кръчмата и да ме почерпи с едно лукче. Бонбонче лукче. И аз да го развия и да видя, че лукчето е луна. И още едно нещо искам аз от дядо Лачо Христов – през целия си живот този човек е записвал историите на Балкана, живота на Балкана. Всичко, каквото е видял и чул, го е записал в тетрадки. Говори се, че имал три-четири тетрадки с истории. Тях чакам да ми подари. За такава почерпка съм готов на всичко.

И не се смейте, че аз съм подарявал стихосбирки, шпек салам и кашкавал заедно. Само с едни стихове не може да живее човек.

Молете се да излязат отнякъде тетрадките на дядо Лачо Христов и аз да ги разгърна. Подарък над подаръците ще е това.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG