Обичам да подарявам. И подарявам различни неща. Подарявал съм книгите си и шпек салам също. Няколко пъти съм подарявал стихосбирките си заедно с парче кашкавал.
Подарявал съм патрони за ловджийска пушка и копчета за ризи. Подарявал съм дървени калъпи за обувки, кръстчета от Света гора и даже жълъди, нападали върху гроба на Скот Фицджералд във Вашингтон..
И стара бракувана кола фолксфаген съм подарил.
Обичам да подарявам банички, бози и царевичен хляб. Плюс сладолед, задължително шоколадов.
И току-що написани стихотворения.
И обичам да подарявам дрехи и обувки, и черги и юргани, и одеяла.
И къщи, и поляни, и Балкани.
И рибите в реката съм подарявал непрекъснато.
И винаги съм черпел. Почти винаги черпя аз – от студени извори – с шепи, от облаци – с коси и пръсти, черпя в кръчмата и черпя душата си с книги. И най-много черпя приятелите си, като рецитирам.
Ако не подарявам и не черпя, ми става лошо и ме заболява главата.
В село имаше един старец, казваше се Лачо Христов, бивш писар в кметството и най-големият комарджия във Вселената, който, където ме срещнеше като дете, и ми даваше по нещо – черпеше ме един вид. Ако беше спечелел на карти, ми даваше по един лев, даже до два е стигал. Ако беше изгубил, ми даваше по едно лукче.
Печели или губи, човек трябва да дава и да черпи. И да прави така, че черпенето и даването да са неповторими. Щом ще даваш, давай като никой друг.
Душата си давам ей сега, като се мръкне и като позахладнее, да дойде дядо Лачо Христов от кръчмата и да ме почерпи с едно лукче. Бонбонче лукче. И аз да го развия и да видя, че лукчето е луна. И още едно нещо искам аз от дядо Лачо Христов – през целия си живот този човек е записвал историите на Балкана, живота на Балкана. Всичко, каквото е видял и чул, го е записал в тетрадки. Говори се, че имал три-четири тетрадки с истории. Тях чакам да ми подари. За такава почерпка съм готов на всичко.
И не се смейте, че аз съм подарявал стихосбирки, шпек салам и кашкавал заедно. Само с едни стихове не може да живее човек.
Молете се да излязат отнякъде тетрадките на дядо Лачо Христов и аз да ги разгърна. Подарък над подаръците ще е това.