• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ПОЧТИ КАТО В БАЛАДА

От комшийския двор над нашето дворче се е надвесила смокиня. Надвесила се е и е почнала да докосва листата на малката ни черешка. Засега – само листата, и то едва-едва.

Листата на смокинята са грапави и много парят като ги пипаш – като шкурка са тия листа, и приличат на разтворена човешка длан – условно казано. Не знам какво иска смокинята и какво си представя, че ще стане с черешката, като я обгърне, но това веднага ми заприличва на балада и се сетих как баба ми пееше известна такава песен по стихове на Иван Вазов:

 

Видях два прегърнати бука в гората,

прегърнати нежно кат либета в жар.

От корен до върха увили се двата,

столетия пият любовен нектар.

 

Думата „столетия“ баба я пееше продължително, носово и се мръщеше. Изживяваше го.

После баба ми пееше някакви куплети, които не се разбираха много, не бяха точно думите на Вазов, почти нямаха смисъл, но си личеше, че ѝ става много мъчно, и когато накрая чувах ей тия думи – „съюза ви твърд“, знаех, че устните ѝ шават ту на една, ту на друга страна и се е разплакала.

Финалът на песента беше, че нищо не може да уплаши съюза твърд на влюбените буки.

Сега пред очите ми вместо два бука смокиня и черешка играят същата вечна пиеса на вървене един към друг, на преплитане, на любов и накрая – на различни плодове и различни костилки в земята.

Черешката ми изглежда глупавичка – млада и наивна е и не виждам много да се дърпа на щенията на смокинята. Колебая се дали да не взема мерки и да не раздалеча потенциалните влюбени с едно окастряне, но най-вероятно няма да го направя- поне не сега, защото на любовните истории трябва да се дава шанс.

Тази година черешката беше родила много череши, но измръзнаха напролет и останаха само няколко. Днес ги изядохме и бяха много сладки – и лъскави, и сочни. Браво на черешката!

Но какво мисли смокинята с бодливите листа и с библейски опит в любовта, не е ясно.

Ще гледаме и ще видим какво ще стане.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG