• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ОСТРОВЧЕ НАГОРЕ ПО РЕКАТА

 

Веднага след бента на реката – нагоре по поречието, има островче. Тази година островчето се напълни с пясък и водата в малките ръкави е пълна с риба.

Като огрее слънце, и водата става жълта – жълта и неподвижна. Откъм брега сенките са на няколко педи и рибите се виждат много добре – те също са неподвижни. Неподвижна вода, неподвижни риби и голямо слънце в небето. Слънцето е загряло водата и рибите се къпят в нея. Не само се къпят, те живеят във водата – най-чистите същества на света се къпят сега с вода, загряна от слънцето, и живеят в нея.

Тази сутрин рибите в реката са като в янтар. Жълтата неподвижна вода е янтар и рибите също.

Накъде отива времето – напред или назад? Ако сега го върна с милиони години, дали няма да е абсолютно същата картина? Ами ако някак си го бутна напред, няма ли пак да е същото? Как може тая река да тече и да не спира, и да не помръдва, и рибите да са най-подвижните същества на света, а също да не помръдват. И как може и реката, и рибите да се въртят покрай слънцето и да са пред очите ми?

Има един изключителен момент, като ги гледам тия риби – няма ги, само водата стои, жълта е, после е лимонена, съвсем прозрачна е, но и леко мътна. Мътността идва от лъчите на слънцето и в тая неописуема гледка изведнъж не от дъното, не от пясъка, не от камъните, а от сърцето на земята като някакви мънички странни комети се показват рибите. И са едновременно и бронзови, и жълти, и мъдри.

Сигурен съм, че като гледат към дъното, и ми говорят. Говорят ми със своята неподвижност, с умислените си глави, с това, че леко са разперили ръце встрани, че пръстите им са перки, с това, че са различни на вид и говорят различни езици. Говорят ми с азбуката и звуковете на тая вечна, шеметна и прекрасна, несвършваща неподвижност и несвършващо движение.

От време на време от дърветата наоколо падат червейчета, някое водно конче си намокри крилцата и копитцата във водата, някой откачен скакалец се хвърли по корем и рибите,  както се правят на умислени мъдреци, трепват, изпълват се със стръв, с глад, с живот. И скачат да си гонят плячката, храната и стръвта.

Изумява ме тая прелест на малкото островче, на пясъка, на дивата растителност в островчето, на върбите, на бурена, на бръшляна – сякаш от прастари времена тук е паднал някакъв невидим божи стан и Господ тъче на него красивата зелена черга на живота. Няма такава естествена и объркана красота, няма такава мешавица на янтари, на риби, на диви патици, на кълвачи, на свраки, на щъркели, на корморани, на чапли. Няма такова единение на същества, растения, животни, на вещества и цветове, които трябва само бъдат съзерцавани.

Макар че и от съзерцание едва ли имат нужда, защото са самото диво, спокойно и неописуемо съзерцание.

Ще ми се само малко от малко да опиша тая жълта, затоплена, неподвижна вода, да опиша тия кленчета и мренки, водни кончета, стърчиопашки – трепкането на стърчиопашката ако опиша и мъдростта на рибите, и друго не ми трябва.

Никакви разкази, никакви стихотворения, никакви картини, никакви музики, никакви рамки, корици на книги, музикални инструменти и никой човек не може да опише, да нарисува и да изпее това вкопчване и преливане, това милиардно сливане и тази вечност.

А на пръв поглед е много просто – едно островче над бента – нагоре по реката и в него – всичко на света. Всичко на света тука, на това островче.

 

 

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG