• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ОБЕДЪТ Е СРЕДАТА НА ДЕНЯ

Докато на печката се вари чорба, аз лежа. Сутринта брах смокини и ми се сецна кръстът. Но и да не ми се беше сецнал кръстът, обикновено лежа. Прозорецът е отворен и в него се виждат най-различни жици, парче от покрива на комшиите и стръмен Балкан с гора. По пътя минават коли от време на време, минават и мотори, но най-дълго не минава никой и нищо.

Ако си затворя очите, сигурно ще заспя, но ми е хубаво така да не мисля нищо, да усещам главата си като празна кошница и да се чудя дали кръстът ми се е сецнал много, или не чак толкова и дали, ако заспя, няма да ми мине. Но съм и малко гладен, а парата от чорбата се издига право нагоре и скоро ще бъде обед.

Издига ли се парата от тенджерата право нагоре, идва обед. А обедът е средата на деня. И краят може би на моя лек глад.

Чувам как говорят – по съвсем неописуем начин, мои съселяни и прелетни птици от помашките села. Докато говорят, гърлата им бълбукат и не им се разбира почти нищо, понякога умирам от яд, че не мога да разбера нищо, но хубавото е, че говорят хора.

Говоренето на хората е половината от човешкия живот, а мълчанието им е следобедът. Мълчанието е следобедът на живота. А проговарянето е началото на мъките.

Докато ги пиша тия възвишени умни неща, почва да бие камбаната на умряло. През два-три дена, през ден, всеки ден – дааан-дааан. Пак е умрял някой. Мъча се да разбера умрелият дали е мъж, или жена. Има разлика в биенето за починал мъж и починала жена, но така и не се научих да ги различавам.

Някога камбаните биеха по-дълго, сега една-две минути и край. Както се казва – в задъханото ни ежедневие камбаните трябва да се бият задъхано, защото няма време за дълго биене на камбани. И скръбта трябва да е кратка и да няма оплаквания и глезотии, защото времето, в което живеем, е задъхано – толкова задъхано, че чак ми изглежда астматично.

Тук, на село, обедното време е средата на деня. На друго място може да е друго време, но тука е средата на деня. А август, вместо да е следобедът на годината, е просто жега и напичане на слънце до откат.

Най-хубавото време е, когато не се случва нищо. Каквото и да се случи, ще те удари по главата. Каквото и да се случи, няма да те подмине. И тогава няма да питаш за кого бие камбаната тука, в селото, защото накрая няма да бие за никого – няма да има за кого да бие камбаната.

Хемингуей обаче може да е спокоен – в село моите набори са си пуснали като неговата брада. Не са кой знае колко много на брой, но приличат на брадати козли, макар че козелът на селото е само един и се казва Аспарух.

Какво начало за разказ само… Козелът Аспарух слизаше от Балкана и водеше стадото кози след себе си.

Литературата е хартиена работа, освен ако не е плод на дефект и талант едновременно.И когато не е следобедът на душата.

Бог да прости починалия и давам дума, че ще проуча как стои въпросът с биенето на камбаната за мъж или за жена. Срамота е, че не знам. И е срамота, че лежа и защото ме боли кръстът, не ставам дори да разбъркам чорбата.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG