• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ЛОКВИТЕ

Нощес валя няколко пъти. Първо почна да гърми и светкавиците бяха от тия, които пращят и напомнят лющене на дървесна кора, както и на трептяща ламарина. Това светкавично гърмене означава, че светкавиците са близо, че проправят път на дъжда и го предвождат.

За малко заваля силно и плющенето на капките се сля в общ звук, в едно непрекъснато шшш, което трепти като невидима завеса. След време пак валеше, но вече по-тихо.

Сега, сутринта, локвите са в пълната си прелест.

Животът е започнал от локвите и сигурно там ще свърши, защото те едновременно отразяват небето и покриват и оплождат земята. Животът започва от локвите и расте. Почнеш ли да заобикаляш локвите, значи детството е свършило. Почнеш ли само да стоиш и да гледаш локвите, значи животът е към края си.

Лично аз не съм скачал в локви и не ми е било толкова приятно да съм опръскан и мокър, но съм сигурен, че тези малки, пълни с вода ямички са нашите морета и океани, нашата една капка вода, около която се въртим.

Близо до Гложенския манастир, в махала Топилище, откъдето е тръгнал родът ми, имаше голяма локва, от нея овцете и кравите пиеха вода. Локвата беше на върха на баир и защото тук, в Балкана, всичко е на баир, именно тази локва беше своеобразна космическа лаборатория, в която падаха и се къпеха звезди, в която плуваха малки шаранчета и около която сега се събират на оброк оцелелите наследници. Представете си как една локва на баир изпълнява ролята на оброчен камък и оброчно дърво едновременно.

Сега локвата е пресъхнала, защото няма овце и крави, които да тъпчат тинята ѝ, като влизат да пият вода, и като няма копита, които да превърнат тинята в своеобразен бетон и своеобразна скала, локвата се изпарява, просмуква се в земята и изчезва.

Голямо е изкушението ми да разкажа как често пъти локвите придобиват човешки лица. Как ама досущ заприличват на хора, за които тинята е рай, а мръсната вода – кладенец с живителна влага.

На времето пускаха селските свине да се поразтъпчат и те в свински тръс тичаха към селските локви, как се въргаляха в тях. Като почнеха да си тръскат ушите например, капчиците кал и тиня се залепваха по всичко наоколо.

Тинята по свинете, придобита от търкаляне в локви, ги предпазва от мухи и комари и ми е на върха на езика да кажа, че тъкмо ние, хората, обикновените хора, понякога приличаме на мухи и комари и нищичко не можем да направим срещу изсъхналата кал по кожата на свинете, овъргаляни в локви.

Усещам, че писанието ми се дебалансира и почва да се клати, романтиката се социологизира и навлиза в други ежедневни зооизмерения, но да знаете, че локвите са неизменната наша съдба.

Пред къщата ни на село сега има такива големи локви, че автобусите почнаха да заобикалят нашата улица и за да спрат на спирката в центъра, се промушват през други, странични улици и така ни осигуряват известна тишина.

Локвите не могат да спрат обаче цунамитата от дивашки децибели, сравними с излитане на ракета, които се носят от колите на всевъзможни джигити. Яхнали черните си биволи лимузини, те гърмят и преминават покрай портите ни. И от локвите, и от душите ни остава само прах и пепел.

Ако можете, си представете пепел от локви. Това остава след музикалните цунамита, изпълнени с вой, маанета и звън на лоторки.

Външната порта на къщата ни се отваря трудно, защото майсторът железар от Рибарица, който я направи преди повече от половин век, ѝ сложи разни клявки и секрети и за да я отвориш, трябва да ги знаеш. А тая сутрин, докато ни нямаше за малко, баба Куна е прелетяла сякаш над локвите, отворила е по чудодеен начин тайните на портата и ни е оставила поредния стъклен буркан за компот, пълен с козе сирене. Никакви локви не могат да спрат баба Куна. Надявам се, че някой ден шофьорите на рейсове, ще преодолеят страха си от локвите, ще преминат през тях, откъдето си му е редът, а няма да заобикалят по странични улици.

Спирката в център на селото трябва да бъде уважавана и към нея трябва да се върви по права линия – през локви, снегове и бури. И до края на света.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG