• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ЛЕТНИ СЕНКИ И МЕТАМОРФОЗИ

Това лято комарите са се изравнили по форма и очертания с водните кончета. Причините не са ми извести, но е интересно да се наблюдава как увеличеният обем на комарите предизвиква недоразумения.

Водните кончета са красиви същества, сякаш цялата им сила е събрана в предната част, а комарите обикновено са продълговати и не будят възхищение. Но тази година са се слели почти.

Напича и сенките от ъглите на къщите се показват, сякаш са чертани с плексигласова ученическа линия. Много геометрични ми изглеждат сенките. Асфалтът отдолу по улицата е красив. Дотам съм го докарал, че съм в състояние да нарека и асфалта красив. Защото пътищата ни – и в прекия, и главно в преносния смисъл – станаха доста грозни.

И сега пред мене – асфалт за чудо и приказ, понапечен от слънцето, сенки от къщи, комари и водни кончета, които са е слели.

Зад ъгъла на една от къщите се търкулва шарена топка и подскача.  Оттласква  се от асфалта, издига се пак нагоре и почва да маха с лапи. Топката замръзва на земята, прави лекичка дъга, маха с лапи във въздуха и така- няколко пъти – все по-напред и по-напред. Малко коте преследва не водно конче и не комар, а сянката на водно конче или сянката на комар.

Замислям се за илюзиите в живота. Малките котета са големи сладури и каквото и да правят, си остават сладури. Пухкави, умилителни хищничета, които още от малки тичат подир сенки на прелитащи същества и подир сенки на всякакви опашки. Нека не са сенки, а сенчици. В началото сенките винаги са сенчици.

Гледам го котето и хем ми е смешно, хем ми се плаче. Как може комарите да са колкото водни кончета? Може ли сивото на комарите да се сливат с лилавите и зеленикави цветове на водните кончета? По каква причина досадното ще заприлича на красивото и по каква причина, докато се учи да ловува и да играе едновременно, котето трябва да преследва сенки?

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG