• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

КОРЕПЕТИТОР

Тази дума влезе в главата ми още на другия ден, щом станах младежки началник –думата беше корепетитор. Толкова години са минали оттогава, а като чуя корепетитор, и ме обхваща чувство за дълг и несвършена работа.

Освен за още един куп неща, като младежки началник отговарях и за танцовия състав „Люляче“ в любимия ми град Л. „Люляче“ беше детски танцов състав и от него, ама наистина, ухаеше на младост, на народни танци и на люляк. Това „Люляче“ веселеше града и изпълваше душите на майки и баби с неописуема гордост. Не прецъфтяваше славата на люлячетата и те носеха награда след награда, обаче си нямаха корепетитор.

–Без корепетитор няма да стане по-нататък! – ми каза ръководителката на люлячетата и с неописуем тон, в който можеше да се открои и заплаха, и обреченост, и молба, ме притисна до стената.  – Ако  не намерим корепетитор, край!

После ръководителката включи на директна скорост и в продължение най-малко на двайсет и осем или двайсет и девет минути изстреля хиляди думи, между които свистеше най-силно и просветваше даже думата корепетитор. Тя така си говореше винаги – среляше с думи поне по половин час. Който оцелее – оцелее.

–Има един -осведоми ме ръководителката на люлячетата – млад е и е много добър корепетитор, но живее в Луковит и не ще да се мести. Не ще да се мести, защото е влюбен в дружинната ръководителка на Голяма Брестница, няма къде да живее в Л., защото майка му и баща му били стари и нямало кой да се грижи за тях и защото не можел да си представи живота без река Златна Панега, която тече през Луковит. И защото имал ангажимент към читалището в Луковит и към неговия председател, който бил получил висок държавен орден. И не на последно място – защото от време на време плувал с лодка по един язовир близо до Луковит и на всичко отгоре бил запален пещерняк.

Тоя корепетитор не беше задача за разрешаване, не беше даже Гордиев възел – той беше Еверест от задачи (нека да не е Еверест, нека да е връх Ботев) и напълно погълна моя млад началнически живот.

След дълъг разговор с дружинна ръководителка от село Йоглав – руса и готова на всичко за народното дело девойка, почти бяхме уредили въпроса с любовта на корепетитора. Бях сигурен, че любовта му към дружинната от Голяма Брестница ще избледнее. Цял месец се чудехме как да го срещнем с йоглавската красавица дубльорка. Наложи се да измислим празник на народната музика и танци, та евентуално да ги съберем.

Около шест месеца уреждах въпроса за квартирата на луковитския корепетитор в град Л. и го бях докарал до гарсониера в новите квартали.
Майка му и баща му почти ги бяхме уредили с работа като чистачи в Спортното училище и полагахме всички усилия и те да свият гнездо близо до любимия си син.
Още няколко месеца уреждахме корепетиторът да бъде пускан в Деветашката пещера, за да не му е мъчно за пещерите. Закарахме и лодка на един язовир близо до Къкрина. Надявахме се любимата му река Златна Панега да я заменим с Осъм. Предложихме за висок орден ръководителката на „Люляче“, та и тя да е като луковитския читалищен деец високо почетена.

Понеже заплатата на корепетитор не беше кой знае колко голяма, щяхме да му предложим да работи вечер надомно при един наш познат, който правеше пластмасови крачета за телевизор „Велико Търново“ . От пластмасови крачета за телевизори се изкарваха добри пари.

Това напълно погълна силите ми и устройването на корепетитора се превърна в цел и смисъл на живота ми.

През това време протече покривът на залата, в която репетираше – все още без корепетитор, танцовият състав „Люляче“. С месеци децата танцуваха съвсем натурално под дъжда. И без корепетитор продължаваха и продължаваха да печелят награди, да радват и да услаждат всички.

А при последното ми посещение при децата от „Люляче“ ръководителката им ме посрещна така:

            –Елате, деца, елате и поздравете другаря Милчев, който така и не ви намери корепетитор и така и не поправи покрива. Но иначе той е много добър човек и пописва стихове.

Години по-късно си дадох ясна сметка, че и люлячетата, и светът преспокойно могат без корепетитор, но  без музика и танци няма да минем. Ражда се отнякъде музиката, някакви хора играят, държат се за ръце, пускат се от хорото, други идват, танцът продължава и продължава и винаги има по един млад и зелен наивник като мене, който се бъхти и търси корепетитор.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG