• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

КОЛЕДНО МЕНЮ

Мой роднина с най-добри и загрижени чувства ми съобщава какво меню са подготвили за Коледното тържество в село, а аз му изтърсвам, че не ме интересува менюто. Ако не ме интересува коледното меню, какво друго може да ме интересува изобщо?

Има ли по-важно нещо днес от фъстъците – нищо, че не са белени,

от руската салата – нищо, че е със салам, а не с шунка; от царската туршия, от шарената сол, от питката, от сърмите, от баницата и щрудела, от мръвките с лук и рулото „Стефани“? И от купешката торта с името Селска френска торта, нарязана на двайсет и осем парчета?

Това е най-важното нещо на света днес.

Пиенето, разбира се, си го носи всеки сам – каквото обича.

Извинявам се на моя роднина, че изказах пренебрежение към менюто.

Извинявам се и на една бабичка от Горния край, родена в село Ракита, Плевенско, и омъжена тука, в Балкана. Като тръгне тая бабичка сутрин някъде към седем и половина за хляб, и се връща в къщата си малко преди новините в дванайсет. Спира се и говори с всеки, когото види – с българи, с помаци, с цигани, с кучета и котки, с паркирани неправилно коли, със счупени пейки…

Извинявам ѝ се, задето ме ядосваше начинът, по който произнася Р – колкото пъти ме види, и по двайсет пъти ми казва, че е от Ррракита, и все ме пита кой така хубаво е изчистил и урредил гроба на майка ми и баща ми. И аз всеки път ѝ обяснявам, и тя всеки път ми казва „бррравос“.

Без това нейно бръмчене и това „ррр“ нищо няма да е същото. Точно това бръмчене е част от менюто на селото – то е шарената сол върху питката.

Извинявам се и на млекаря Ивайло, който живее в странна къща на километър и половина извън селото. Тая къща някога е била хан, а после – дом на самодиви и над нея наистина прелитаха самодиви и аз и баща ми сме ги виждали. Като вятър, който клокочи са тия самодиви – извиват се над къщата и отиват към реката, а после – нагоре към Манастира. А сега тоя Ивайло се е нанесъл в къщата, гледа овце и крави и с една каубойска шапка на главата разнася с колелото си  мляко в пластмасови шишета. Извинявам му се, че крия от него за самодивите, защото, ако той се уплаши и си тръгне от тая къща и от вечността, кой ще разнася самодивско мляко от крави и от овце?  От друга страна – като го гледам, че намали ракията и премина на мента, си мисля, че може и да му се явят някоя нощ тия самодиви и да му се надсмеят на това, че опитва с по-леко.

Не съм мислел какво точно сирене може да стане от това мляко, но знам, че ще е чудесно в менюто на изгубените ни приказки и легенди.

От друга страна – като го гледам, че намали ракията и премина на мента, си мисля, че може и да му се явят някоя нощ тия самодиви и да му се надсмеят на това, че опитва с по-леко.

Моето лично меню за Коледа е едно и също, откакто се помня – стихове, стихчета, разкази, разказчета, драсканици, кръгчета, запетаи, чертички и лулички и онова нервно електричество, което минава през тялото ми и се спира под гърдите. Електричеството също е меню преди тъмнината.

Като си дойдех някога вкъщи, и още от вратата баща ми Милчо произнасяше следната реч: „Майка ти е поготвила пилешка чорба, баничка е направила, опържила е кюфтета, туршия е извадила, аз съм налял ракия…“

С това започваше нашият разговор. И завършваше на тръгване с една пълна чанта с ядене и с буркани, която ми скъсваше ръцете по рейсове и трамваи.

Няма по-важно нещо от менюто в един живот. И от вкусовете за трапеза и за хора.

Не знам откъде, но вчера, като пътувах за Тетевен, зарадван и облекчен, че съм сред децата си, в главата ми се заби една мисъл -  човек не може да е мъдър, докато е здрав.

Стори ми се много странно, досрамя ме в началото от нея, после си казах – това е. Здрав дух в здраво тяло е едно, но мъдър и здрав дух е нещо съвсем друго.

По-нататък вече идват болката и мъдростта. Мъдростта може и да е примирение, може и да е повторение на вече видяното, но без физическа болка няма как да го осъзнаеш.

А да го изречеш, е още по-трудно.

ъздайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG