Обикновено съм изпълнен с несветли мисли, тъги ме обземат и щъкам нагоре-надолу като хлебарка. Кисело ми е и лицето, киселее ми и времето наоколо.
В такъв ден обаче – точно в такъв ден, с такова местоположение в календара, без да искам, се изпълвам с умиление и благодарност. Очите ми се катерят по мъгливите баири, радвам се на накъсаната и разхвърляна като вълна от овце мъгла, радвам се и на хората, които минават по улицата, и на дрехите им – не че мога да ги различа – така са се омотали в стари палта и шалове, в най-различни анцузи и вълнени чорапи, че ми се сливат. Сливат ми се дрехите на хората, но хората не ми се сливат.
След Дино Вутев – козаря, върви голям палаш с отличителен белег на ухото – нещо като обица. Знам, че палашът е изоставено куче, докарано тук от чуждо село и пуснато на площада, но сега вече е с отличителен пластмасов знак на ухото и върви след козаря.
Да можете да видите само походката на козаря! От кръста нагоре тялото му е неподвижно, а краката му се отварят като дюлгерски метър и почти се плъзгат по дребния сняг. С такава походка е готов и за балкански, и за балканджийски шампионат по ски бягане. А след него е кучето, а след кучето – козите, които осейват белия сняг с черните си барабонки.
Коледна идилия… Нещо като ангели и звезди по небето.
В магазина Грозьо – служител на ВиК – Луковит, диктува на магазинерката номера на ваучера си за храна. Не го носи в момента, но ваучерът му изтичал чак навръх Нова година и той диктува сега неговия номер и за петнайсет лева си купува две наденици и цигари. Сега, като напиша и че е увит в кълчища, ще излезе, че си измислям, но този ВиК служител на име Грозьо е облечен в зелени брезентови дрехи, бая поомачкани, но иначе с цвят на коледна елха и от джоба му наместо гирлянди стърчат кълчища. И това ако не е коледна елха, която свети в магазина за хранителни стоки, не знам кое може да е.
Умилява ми този ваучер за петнайсет лева и тия две наденици и кутията с цигари.
Умилява ми и продавачката, която хем продава, хем едновременно говори с родилния дом в Плевен, където се очаква дъщеря ѝ да роди всеки момент. Хем чака внуче на Коледа, хем записва номер на ваучер за петнайсет лева.
Имам една стара приятелка аз, не е добре в главата жената, по-точно – аз не съм добре в главата, като си мисля така – но винаги, където я видя, ѝ давам пари за кафе и за локумена вафла. Днес ѝ дадох пари за кафе и за две локумени вафли. Тя никога не ми е казвала нищо и лека-полека с времето спирам да ѝ забелязвам мустаците под носа, спирам да ѝ забелязвам разсополивения нос и тя бавно се превръща в безплътно същество, което крие нещо ценно в себе си. Е това нейно неказване на нищо и мълчание ми умилява и взема връх над всичко.
Умиляла ми е коледната украса в центъра на селото. Докарали сме го на мигане на лампички добре. И до светещи топки и шишарки по дърветата също сме го докарали добре. Но кметицата на селото Добринка Въкова има страшен душевен проблем и ми го споделя – споделя ми го точно днес:
-Не е честно, вика, абсолютно, за коледна украса в Торос да дадат пет хиляди лева, а ние тука да се гърчим с двеста лева. Обаче Торос имат спонсори. Ние тука – нанай!
Страшно ми умиляват тия двеста лева. И прощавам на кметицата, дето електронният часовник на Кметството показва с четирийсет минути времето напред, а термометърът – с пет градуса по-топло, отколкото е.
А най-много от всичко ми умилява гарванът, който от време на време прелита като катаджия над селото – бавно, тържествено маха с криле тоя небесен катаджия и оглежда да не би някой да прекали със скоростта на пиене на ракия или с рязане на резачка за дърва.
Един циганин се поряза пиян с резачка за дърва по крака и сега куца из селото и проси пари за бира. В такъв ден порязване по крака с резачка за дърва зараства веднага, ако изпиеш три-четири бири.
И като връх на най-голямото ми умиляване са тия три знаменити жълти круши, останали на върха на крушата в двора на комшийката. Три златни ябълки са те за мене. Трима влъхви във вид на плодове. И три звезди пред очите ми. И знаете ли защо най-много са ми умилели от всичко? – Защото след тях започва дворът на църквата и самата църква.
Най-после и аз да напиша нещо по-сладостно и по-светло. По-светло с тук-таме парцалчета мъгла.
Слагам и снимка – за общо впечатление.
Създайте вълнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.