Сънувал съм какво ли не. Най-често – че се изгубвам и не мога да се върна. Губя се в покрайнини, в забутани и разхвърляни крайни квартали, в хотели, в които бъркам етажите и в които асансьорите не спират никъде…
Веднъж даже сънувах, че рейсът, с който пътувам към къщи, се раздели на две и се превърна в два рейса. Единият сви на една страна, другият – на друга. И аз също се разделих на две.
Сънувал съм и космически истории – че съм на други планети, че не знам дали дишам, или не дишам там, че не разбирам какво виждам – не познавам думи, с които да го назова.
А нощес сънувах , че стоя на един баир – някъде при Гложенския манастир, и гледам към друг баир. Другият баир хем е далече, хем всичко се вижда. Виждат се и сухата трева, и храстите, и дърветата и се вижда, че е стръмен, че е почти отвесен тоя баир. И по тази стръмнина вместо да тичат глигани, сърни, елени, мечки, вместо да щъкат овце и кози, се въздигнаха два бели жирафа. Два бели жирафа преминаха по тоя баир – изящните им памукови шии се виеха и жирафите светеха целите. Тичаха и бяха толкова плавни, че хем тичаха, хем плуваха във въздуха. После лека-полека се стопиха.
Как така досега не съм ги видял тия бели жирафи в Балкана?