• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

КАКЪВ СЪН САМО…

Сънувал съм какво ли не. Най-често – че се изгубвам и не мога да се върна. Губя се в покрайнини, в забутани и разхвърляни крайни квартали, в хотели, в които бъркам етажите и в които асансьорите не спират никъде…

Веднъж даже сънувах, че рейсът, с който пътувам към къщи, се раздели на две и се превърна в два рейса. Единият сви на една страна, другият – на друга. И аз също се разделих на две.

Сънувал съм и  космически истории – че съм на други планети, че не знам дали дишам, или не дишам там, че не разбирам  какво виждам – не познавам думи, с които да го назова.

А нощес сънувах , че стоя на един баир – някъде при Гложенския манастир, и гледам към друг баир. Другият баир хем е далече, хем всичко се вижда. Виждат се и сухата трева, и храстите, и дърветата и се вижда, че е стръмен, че е почти отвесен тоя баир. И по тази стръмнина вместо да тичат глигани, сърни, елени, мечки, вместо да щъкат овце и кози, се въздигнаха два бели жирафа. Два бели жирафа преминаха по тоя баир – изящните им памукови шии се виеха и жирафите светеха целите. Тичаха и бяха толкова плавни, че хем тичаха, хем плуваха във въздуха. После лека-полека се стопиха.

Как така досега не съм ги видял тия бели жирафи в Балкана?

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG