От малък ме е страх от гъските. Като ги видех как си кривят дългите шии нагоре и надолу, как си опъват напред човките и как съскат, и ме побиват тръпки. Пред очите ми е това тяхно увиване на шиите, сякаш плетат въже.
Гледаш ги – гъски, какво толкова. Клатят се, пристъпват, скупчват се понякога, понякога се пръсват и особено тия, които се отделят, съскат, та се късат. Мислел съм си, че са змии, и ме е било страх да не ме ухапят. Гонели са ме тия гъски и са съскали след мен.
Моето запознанство с гъските се осъществи в две села – в Гложене и в Голяма Брестница.
Историята с гложенските гъски беше ясна, защото край селото тече река Вит. И каквото и да правиш с гъските, те най-накрая стигат до реката и почват да плуват, сякаш са лебедите на планината. Лебеди, лебеди, ама това тяхно съскане – змийско.
Запомнил съм и друго нещо от гложенските гъски – като ги подгонехме много яко, включително и в реката – както си плуваха, гъските, щат не щат, с крякане и пляскане политаха и летяха толкова близо до върбите и ниско над къщите, че съм умирал от страх да не се погубят.
Гъските може и да приличат за известно време на лебеди, но за орли не стават. Ниско е тяхното летене и за да си се приберат по къщите, предпочитат пешеходното придвижване, а не летежа.
Голяма Брестница е село на баир. Лирично погледнато, все едно майката земя си е разголила гръдта, показала я е и на слънцето, и на дъждовете, и на хората и селото е там. Голяма Брестница е на баир, този баир може да е и женска гръд, но река селото си няма. И тука има гъски, но няма река. Голяма оскъдица беше тогава водата и хората, които гледаха гъски, насочваха с викове и криваци гъските към селската чешма. Гъските се дърпат, защото усещат, че няма река. Но селяните ги докарват най-накрая на селската чешма и гъските се бухват в коритото на чешмата.
Голяма е разликата – от земята до небето и от реката до коритото на селската чешма. Гъските са едни и същи – съскащи перушини, но реката си е река, а чешмяното корито – корито.
Много неавторитетна е тая дума – корито.
Не мога да забравя каква тупурдия наставаше на чешмата от тия гъски. На чешмата са дошли хора да си налеят вода и магарета – които да пият. А гъските не само им пречат, ами и завладяват цялото оскъдно и коритено водно пространство.
При това положение няма как да не си мисля, че гъските в Гложене са били в привилегировано положение и са имали личен избор, както се казва. Докато в Голяма Брестница – не. Там изборът на гъските е бил само в коритото на селската чешма.
Не са ми най-приятни животни гъските с тия техни змийски шии и глави, но нали всяко живо същество трябва да има право на избор. Едно е да те понесе реката, да погледнеш към дъното ѝ, да си завреш главата във водата, да си разпериш крилете и да се почувстваш като човек. А друго е да се блъскаш с ядосани хора и прежаднели магарета в коритото на селската чешма.