• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ИВАЙЛО

Тази сутрин на спирката на рейса за Тетевен заедно с нас чакаше и Ивайло. Ивайло вече съм го описвал поне няколко пъти – с каубойската му шапка, с големите му мустаци и с колелото, с което разнася и продава краве и овче мляко в пластмасови бутилки.

Ивайло си пийва и други неща, освен овче и краве мляко, като например мента. И ракия също. Виждам го преди време да пие мента в едно от кафенетата на селото и той ми казва, че ментата е слаба ракия и няма да свърши работа и че трябва да се мине на твърдо гориво, разбирайте – ракия, от четирийсет и два градуса нагоре.

Тук ми се иска да кажа няколко думи за „ловджийската“ страст в мен. За страстта и инстинкта ми да се хвърлям върху образи и сюжети, да ги хващам, да ги оглеждам от всички страни, да си ги въртя в мозъка непрекъснато и да ги описвам с думи.

През годините обаче така и не се научих кога точно трябва „да скоча“ и да не пускам сюжета, случая, стихотворението. Все пак си имам някакъв знак – физиологичен знак, че трябва да се пише. Този знак е лекото изтръпване под диафрагмата, леко изтръпване и в мозъка, замайвам се, изключвам си бушоните и край – това е. Тогава знам, че мърдане няма – трябва да се пише.

Сега няма мърдане и спасение от Ивайло.

Ивайло гледа овце и крави, голям чешит е на външен вид, но е трябвало да поговоря пет минути с него, за да осъзная, че човекът не е орех, който трябва да счупиш, а ядка на орех, която трябва да опиташ. В случая с Ивайло – чаша мляко, сто грама мента или сто грама ракия.

Ивайло веднага ме забоде:

–Най-много от поетите обичам Ботев и Смирненски.

После даде оценка на учебника по литература на внучката си,която ще бъде дванайсети клас. Овчарите ходят с кавал в торбата, Ивайло – с учебник по литература.

–Ми та то в учебника нема нищо. То нема литература в него.

После изброи имената на всичките си учители по литература в Тетевенската гимназия, описа ги, интонационно ги охарактеризира.

И през цялото време гледаше встрани от мен, защото, сигурен съм, чудеше се какво да ме прави и къде да ме сложи в тая литература и в това негово образование.

Както говореше за Смирненски, така премести разговора – не без моя помощ, върху великите комарджии на селото и върху картоиграчите, и върху тези, които са играли на зарове… И си гледаше часовника, и чакахме рейса. И той се чудеше дали да не викне някого да ни закара до Тетевен с кола, ама се сети, че казиното в Тетевен отваряло след десет и половина, та нямало смисъл, щото кой ще ни закара в Тетевен от приятелите му, ако не е отворено казиното.

–И литературата е казино и хазарт! – казах аз.

–Абе остави ти тия работи. Дай ми на мене „Под игото“ и „Червените ескадрони“ и я остави тая работа с казиното и с хазарта.

Литературата наистина е хазарт. И залогът е животът или смъртта на автора. Печеливш е само този автор, който хвърли зара си върху смъртта.

Не мога да му кажа тия работи на Ивайло – и без това му изглеждам съмнителен и така завинаги ще си затворя пътя и към млякото, което продава, и към пълната му с литература душа.

Ивайло живее на няколко километра извън селото, близо до реката – в един бивш хан, в който гледа овцете и кравите си. И оттам всяка сутрин с колелото си пристига в селото и млякото, което кара, ми прилича ту на малък облак, ту на парче лед, ту на отблясък в росна ливада.

–Абе, Ивайло, - питам го, преди с жена ми да тръгнем на автостоп и да го оставим да чака рейса и приятелите си – откъде се е взела тая литература у тебе? Защо обичаш литературата?

–Защото над къщата ми всяка нощ прелитат самодиви – ми отговаря Ивайло.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG