• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ИН И ЯН

На спирката на рейса в село има пейка. На пейката има люспи от семки. И под пейката също, че и на пътя има люспи от семки. Народът чака рейса и люпи семки. Каква красота има само в тия люспи - половината са бели, половината – черни.

Белите са по-големи и са от тикви, а черните – от слънчоглед. Ето ти я цялостната философия на живота - спирка, път, рейс и люспи от бели и черни семки. Ин и ян.

Когато за пръв път видях медальон с белите и черните риби, които са си захапали опашките, не си помислих, че са вечно движение и че са ин и ян. Заприличаха ми на бяла и черна мряна от Вита, които скачат и се гонят една друга, а то се оказа, че било ин и ян, смисълът на живота.

В село семките са на голяма почит. Те заместват думите, общуването, те убиват времето, правят така, че в устата вкусът на сол да иска бира, те затрупват пейката на спирката, те препречват в края на краищата и пътя на автобуса.

Преди сто века братът на баба ми Дона – Кольо Княза, от време на време ходел в София и с парите, спечелени от обущарския си занаят, гуляел по няколко дена. Страшен пияница и любовник е бил този обущар Кольо Княза и не нещо друго, а именно слънчогледовите семки са спасявали живота му в София. Свършел ли парите за пиене и жени, минавал на печени слънчогледови семки, които му докарали в края на краищата язва и разбито любовно сърце.

Ще ми се да добавя, че Кольо Княза неслучайно е ял слънчогледови семки, ще ми се да кажа и че е бил слънчоглед в живота си – някакъв слънчоглед – че се е въртял и гледал към слънцето. Но той се беше въртял единствено около обущарския тезгях, около шишето с ракия, жените и луната. И слънчогледовите семки са му отмъстили.

Веднъж попитах баба защо Кольо Княза не е ял тиквени семки – хем са по-големи, хем са по-хранителни и полезни. Бях чел, че тиквените семки укрепват организма, че помагат на зрението, че в известен смисъл променят представите ти за живота – окръглят ги. Но баба ме отряза:

-На Кольо му ставаше лошо от тиквени семки, а и ние тука с тикви си храним само прасетата.

Сега в село рядко има прасета и тиквите са по-скоро екзотика. Според мен са нещо като по-голямо киви и като ги видиш в някоя царевица или на някой дувар, тичаш да ги снимаш за спомен. И слънчоглед много не се сее, по тая причина намаляха гугутките и гривеците, слънцето почна по-бързо да минава над долината. Няма ли слънчогледи, на слънцето не му е интересно и бърза да се скрие, а ето че сме се заринали с люспи от тиквени и слънчогледови семки. И  на всичко отгоре те ми приличат на ин и ян.

Ами ако са денят и нощта, ами ако са бели пера и черни пера от бели врани и черни врани? Ами ако са сажди и снежинки?

Всичко може да са тия люспи от семки. Само дето няма да е лошо някой да ги помете.

Не се надявам да се приеме Закон срещу яденето на семки в България. Че ние ако не люпим семки, какво друго да правим? Забраниха ни да пушим, но засега ни оставиха люпенето на семки. И това напълно отговаря на очакванията ни, че рано или късно оттук ще мине рейс – закъдето и да е, важното е да мине.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG