• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ЕДНО ПО ЕДНО, ЕДНО ПО ЕДНО

Едно по едно, едно по едно – както си хвърчат из въздуха, както се въргалят по земята, както поскъпват и поевтиняват - едно по едно, едно по едно – нещата от деня се подреждат пред очите ми. Шарена сол в пакетчета, голяма гледжосана чиния с две сини нарисувани риби на нея, пъпеш – домашно производство, прясно сирене, череши, босилек, лавандула и чубрица за разсаждане, една маймуна на седемдесет години с очила и с едно око от копче. Маймуната е направена от кокосов орех. Картина с шише, ваза и три круши, стенен часовник, който не върви, но има вградени в рамка около себе си парчета от канела, сухи листа и две препарирани пеперуди, домати и краставици „Гергана“.

Всичко това се подрежда пред очите ми, смесва се, полита и изчезва, тежи ми, ядосва ме. А слънцето ме напича , още малко – и ще ме, както се опича счупено яйце на тенекия.

Голяма красота, голяма бъркотия, голямо бълбукане и невъобразимост до невъобразимост.

Изрусена, красива, висока циганка, с брънка на носа, продава черги, но предлага и магарета между другото. Не по-малко от три и не повече от шест-седем. Така някак си чергите напълно се връзват с магаретата и чергите стават летящи килимчета, а магаретата – огнени коне.

Друг циганин вика, че всичко е прясно е евтино, защото е крадено и защото му трябват пари за музиката в неделя. Прясната и крадена стока е в диапазона от стари гуменки до френски ключове и кантари с топузи. Съвсем пресни са и старите перални, бойлери, печки, които буквално скачат от микробуса. Живи хора да бяха тия перални или както се нарича – бяла техника, нямаше така да скачат от микробуса.

В зеленчуковата част на панаирния живот цари една особена култура. Спокойно бих могъл да я нарека интелектуална част. Издължени и тънкостенни чушки са полегнали с такава грация върху търговската маса, че ми премалява от красота, от резедав чушков цвят и от хармония. А доматите - с дръжки в средата, са истински полилеи, фенери и паднали звезди.

Уникално сладките череши придават залезен цвят на културната обстановка. Уникално сладките кайсии са като бузи на клоун – толкова са червени и постмодернистични.

Само огромните картофи, мити, разбира се, развалят естетиката, но затова пък лютите чушлета са толкова елегантни, че човек си ги представя натопени в студена вода в прозрачна чашка и апетитът му за изкуство и хранене лумва до краен предел.

В машинно-тракторната част има маркучи, лампи, гайки, всякакви видове ключове. Между ключовете и в железария от всякакъв тип можеш да си купиш ръчен типов хляб, яйца, къси чорапи, църковни свещи, икони, гащи за плуване. Можеш да си купиш и избраните съчинения на Фьодор Михайлович Достоевски на руски.

Особено притегателна е оная част, в която димът на кебапчета и кюфтета, на наденички и пържоли замрежва с теменужена мъгла и небето над света, че и даже баира отсреща, на който гордо и доста разхвърляно са се приютили панелни блокове. И слънцето пече, и панелните блокове махат с ръка на живота.

Едно по едно, едно по едно нещата наоколо се подреждат като мозайка и нямат абсолютно нищо общо с това, което ни се представя за живот. Тук няма папийонки, няма фъфлещи милионери с претенции да са прозрели смисъла на живота. Тук няма мерцедеси с чужди шофьори, няма самолети, няма НСО, няма генерали, няма стратези, няма евроатлантици, няма путинисти.

Има картофи, люти чушки, дяволии, надлъгване, домашен салам, свободно отглеждани кокошки, турски мазила за всякакви болежки, юргани втора употреба, с които може да се завие цяла България през зимата, ако цените на тока и парното ни смразят кръвта.

Толкова много юргани и олекотени завивки има, че можем да се скрием всички под тях и да не чуваме нищо, и да не виждаме. И да ядем под юрганите бисквити за по един лев кутията и криви краставици „Гергана“, и да ни е хубаво в тъмнината. А дали над нас грее слънце, или блести луна, вече е все тая.

Но е очарователно, незабравимо, опиващо и услаждащо това, че едно по едно, едно по едно нещата правят каквото си искат, превръщат се в каквото си искат и са точно животът, който надали някога ще разберем. Но който е тука и е нашият живот, и е пред очите ни.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG