• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ЧЕРНО-БЯЛ СТЕНЕН ЧАСОВНИК

Купих си кръгъл стенен часовник. Часовникът е черен, стрелките – бели. Класика. Размерът му е педя и половина, лек е като перце – това е много важно,  и го купих за без пари – шест лева и нещо.

Взех часовника от магазин, голям колкото някогашните обори за крави в текезесето на село. Искам да кажа – внушителен магазин, продълговат и висок много. За такива хангарови магазини се употребява изразът „верига магазини“.

Много е приятно да се разхождаш в такива хангарови магазини, но самият израз „верига магазини“ ми тежи на врата. Ще завърша описанието на този магазин с това, че в него може да се намери всичко – от замразени свински уши, кучешка храна, презервативи и дъвки до гумени ботуши, белина за тоалетни и модерна козметика. Хранителните продукти са отделна работа. И течностите за напиване – също. Изведнъж се сетих и за изразите „млечни продукти“ и „месни продукти“. Съчетаването на думите мляко и месо с думата продукт винаги ме е забавлявало. Но не мога да отрека, че звучи сериозно и вдъхва доверие.  

Преди много години баща ми ми подари страхотен за времето си часовник „Сейко“. Не ми каза, че е японски, и аз дълго време мислех, че е кръстен на Сейко Йотов от село Голяма Брестница, Ловешко. Сейко беше много разпространено име в нашия край.

После баща ми ми подари друг часовник – „Ориент“. Географията ми беше бяло петно, обаче знаех, че в Ориента има камили и си представях как седя на камила и гледам часовника си „Ориент“.

И двата часовника – и сейкото, и ориента, баща ми ми ги подари в град Ловеч, където живеехме. През цялото време, докато ги носех, ги използвах главно за фукане, за отличителен белег. За името на часовника „Сейко“ обясних по-горе, но вчера разбрах скрития и дългосрочен смисъл на името „Ориент“.
В градинката между блоковете, където отраснах, където ритахме мач и ядяхме по четвърт питка с два кебапа с лук, сега е израснало ориенталско заведение с палми. Палмите са високи по три метра и са забучени в бъчви.

В магазина, в който продаваха месо и на който викахме „Месото“, сега е разположена покритата част на заведението. Абсолютен Ориент – достоен завършек на момчешкия ми часовник със същото име.

Като учехме за Българското възраждане, непрекъснато се наблягаше на факта, че по време на Възраждането взели да се правят часовникови кули. Над дюкяните на еснафа в центъра на градчетата се построили часовникови кули, защото времето било станало ценно и еснафът трябвало да бърза и да си върши работата по часовник.

Уроците ни внушаваха, че по този начин свършва безвремието и ние почваме да се възраждаме чрез часовниковите кули.

Сега часовниковите кули са исторически забележителности и са характерни най-вече с това, че часовниците им никога не вървят – спрели са някъде в славното ни Възраждане.

Допреди да си купя тоя стенен часовник – черно-белия, евтиния, секундарниците на всичките ми часовници все трепереха. Нали се сещате как треперят секундарници – цък-цък, цък-цък. Все едно тръгват-спират, тръгват-спират. И съм си мислел понякога, че сигурно им треперят пръстите на ръцете и някак си скъпернически отмерват времето, цепят секундата на две, създават ритъм на времето. Докато по-големите две стрелки – на часовете и минутите, са се опънали и не им пука много-много.

Секундарникът на новия ми стенен часовник е от друга порода – той не трепка, ами се плъзга, дяволът му с дявол, и по този начин създава една плавност при отмерването на времето. Тази плавност ме успокоява, дори ме унася на сън, защото не ми напомня непрекъснато, че времето трябва да се пести, да се цени и да му се цепи косъмът.

Много му се радвам на тоя черно-бял стенен часовник, нищо, че струва само шест лева и нещо. Не е някакъв марков, обаче е черно-бял. И секундарникът не трепери.

Това е всичко, което искам сега от времето. Даже ми харесва, че тоя часовник не е цветен и че по него няма изрисувани слънца, звезди, палми, нито има някакви надписи, които да го отличават. Само строгостта на черно-бялото време и въртенето в кръг.

От този голям магазин си купих и половин кило ракия, телчица за триене на съдове, салфетки и една шоколадова вафла. Имаше и топла витрина – боже, какво име – „топла витрина“, имаше и кебапчета, но към тях нямаше нарязан лук. Нямаше и кебапчийски питки и затова не си взех кебапчета.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG