• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

БОГОЯВЛЕНИЕ НА СТРЪМНАТА УЛИЦА

На Богоявление небесата се отваряли. И Патриарх Даниил сутринта каза същото.

Гледам небето – тук-таме се е отворило и е ясно, а тук-таме има облаци. Винаги е така с отварянето – и на небето, и на земята, и на някоя врата. Нищо не е отворено докрай.

На днешния ден Господ Исус Христос отишъл да се кръсти в река Йордан от Йоан Кръстител и Бог спуснал върху него гълъб. Дух Божи се явил като гълъб и си починал върху Христос.

Символика е това - гълъбите ходят и по земята, и по небето и е най-естествено те да са Божии пратеници, в случая – и Божие изображение.

Съвсем близо до нас на село има една много стръмна улица. Тя е ту улица, ту река. Дол, който след големи дъждове приижда, тича като луд надолу и разделя селото на две. После пак си е улица – като се успокои и изтече.

На тая улица един мъж всеки ден хвърля кукуруз. Хвърля кукурузени зърна по стръмната улица и те се жълтеят и светят. Кукурузените зърна всеки ден отварят небето. И от небето с пърпорене и фюфюкане слизат десетки гълъби. Почват да кълват кукурузените зърна, разперват си полека крилете, бутат се, клатят се смешно и ядат.

През зимата, както е сега, стръмната улица е доста хлъзгава и докато ядат кукуруз, гълъбите често се плъзват и тръгват надолу. Обаче те имат нокти – не много големи, но все пак – нокти, и лесно се спират.

Ето ви го селския разказ за всекидневното Богоявление, ето ви я река Йордан – стръмната улица, ето ви го мъжа, който хвърля кукуруз – Йоан, и ето ви го Божия дух във вид на десетки гълъби.

Мисля си, че за да се отвори небето, трябва да се отвори и земята – да се отвори и да даде хляб, жито да даде, кукуруз и така да се слее с небето. Небето винаги е високо, колкото е високо житото, колкото е висока царевицата и колкото е висок козарят, който с големите си ботуши е подкарал тая сутрин козите по стръмната улица.

И ако щете ми вярвайте, един гълъб кацна на рамото му. Много ми се иска да беше така. Такива работи стават само в Евангелията. Истината е, че козарят размаха дългия си кривак и гълъбите отлетяха.

 Но не всички. Някои продължиха да кълват кукуруз и да си приказват.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG