Вече ми е все тая дали Делян Пеевски е пътувал всяка седмица с частен самолет до Дубай или до Патагония. Не ме интересува и дали е пътувал с Десислава Атанасова високо над облаците един, два пъти или двайсет и два пъти и дали тая история няма да завърши като във филма „Завръщане в синята лагуна“.
Не ме интересува и колко пари струват полетите и кой ги е платил. Аз знам кой ги е платил.
Платили са ги бедните ми роднини в Северозападния ни край. Платили са ги децата, които загинаха на пътя оня ден заради шантави пътища, мантинели и невнятни шофьори.
И ги е платила оная жена – окаяната, беззъбата майка на единайсетгодишно момиче, което го търсят сега.
Интересува ме друго – как е възможно фигури като Делян Пеевски и Десислава Атанасова да са на върха на политическата и правосъдната ни система, а в Северозападна България да си ядат цървулите и да реват като малки деца, че двата им реда домати ги е убила градушка.
Много поздрави на Конституционния съд, чиито членове летят и в прекия, и в преносния смисъл над облаците.
Много поздрави и на ДПС, чийто лидер е санкциониран от САЩ и от Англия за грандкорурупция. Много им здраве и на САЩ, и на Англия, дето им дреме на шапката за грандкорупцията в България, а всъщност искат да покажат кой командва парада и кой държи нашите хубавци на каишка.
В България вече е така – искаш ли да се издигнеш, трябва да си санкциониран по Магнитски.
Виждали ли сте стара селска касапница, зад която хвърляха кокалите на одраните животни – обикновено черепите на овце и телета? Аз съм виждал, даже в едно от селата, в които мина детството ми, такава касапница беше на петдесет-шейсет метра от къщата. Като духнеше ветрец откъм касапницата, и леко смърдеше, а като се приближеше човек и погледнеше, виждаше как мравките, гаргите и кучетата са изпотрошили и черепи, и кокали, и всичко.
Така я изядоха и по същия начин ѝ оголиха черепа на тая наша Родина абсолютно недосегаеми, глупави, прости, алчни и развратни същества.
Не хвърляйте бисери на свинете, пише в Евангелието, и не слушайте как дяволът чете Евангелието.
Гледайте само разбитата физиономия на жената, която търси дъщеря си – това вече не го пише Евангелието. Това си е живият умрял сегашен живот.
А междувременно и днес един полицай се хвърли в Марица, за да спаси момче. Момчето каза, че му е много благодарно, и допълни, че полицаят се хвърлил както бил – с гащите и с обувките.
Дано да ни останат поне гащи и обувки, за да се хвърляме, като видим, че България съвсем потъва.
Но от друга страна погледнато, другата България си лети с частни самолети, заседава си в Конституционния съд и даже се готви да отиде на Марс – е така , за кеф и разнообразие. И за да види отгоре – от Марс, колко е красива България и колко са щастливи в нея хората. Това, последното, почти го взех от „Приказка за стълбата“ на Смирненски. А той много ги е разбирал тия работи.