Покрай сбора в село и покрай гостуването на децата пред вратата на къщата се натрупаха много обувки. Събува се населението – голямо и малко, изсулва си обувките, джапанките и маратонките и те се омесват. И пред вратата е пълна лудница от размесени обувки. И колкото и да иска да ги събере и подреди човек по чифтове, все не става.
Какво по-хубаво от това – пълна къща с хора, а пред външната врата – размесени и захвърлени на всички страни обувки?
И тогава – тогава винаги пристига някой важен външен гост, който не се събува, важно-важно побутва останалите обувки настрани и си проправя път. Винаги идва такъв важен гост. Идват и други важни гости, които не се събуват, за да изглеждат интелигентни.
Баща ми, когато се шегуваше, казваше на гостите ни: „Не се събувайте, не се събувайте, аз никъде не се събувам, защото съм интелигентен“.
Майка ми много я беше яд, като не се събуе някой вкъщи, защото се скъсваше да чисти и да оправя, но интелигентността на гостите ни ставаше все по-голяма и по-голяма.
Останало ми е в съзнанието още от детските години това чувство на яд и мъка, че като се събуеш някъде, и все се намира друг, който да ти премести обувките, да ти ги бутне встрани. Много ме е яд на тая работа, защото трябва да има някакъв ред в света – не може да има същества, които никъде да не се събуват, да ходят наперено с обувките си и да изглеждат възвишени, умни и недосегаеми. Иди се доближи до такъв човек! Както си бос и си се събул, ще те настъпи по крака, та ще ти премалее.
А събуването на обувки е голяма работа. Голямо тайнство е това събуване.
Преди много години наша роднина – баба Пена, беше дошла от колибите да ни донесе ябълки в Ловеч и се беше събула пред асансьора на първия етаж. Влезе у нас боса, с ябълките – на четвъртия етаж. Старите хора бяха така – видят ли врата, и се събуват.
Друг път братовчед на баща ми, когото настигнахме по пътя и взехме, събу калните си галоши, преди да се качи във варбурга ни, и така изрази уважение, а сега си мисля, че може и да ни се е подигравал на чистия под в леката кола.
Не знам, но много взеха да ни подбутват встрани събутите обувки. Вече не е модерно да си връзваш връзките на обувките, явиха се обувки без връзки, явиха се и летящи килимчета във вид на служебни мерцедеси, които служат вместо обувки, явиха се стълби, които те качват от мерцедеса направо в самолета, явиха се ракети, в които обувките губят смисъл, а остана калта и тук-таме стъргалките за кал – за галошите на човека.
Допреди години на улица „Раковска“ в София до една от модерните банки имаше точно такава стъргалка, останала кой знае откога. Още като я видях, и си помислих, че такива стъргалки за кал трябва да има на много места.
И трябва да се приеме закон – всички да се събуваме и да влизаме боси и никой да не смее да подбутва събутите ни обувки встрани.