Темата с руския самолет, отишъл да гаси пожари по Сърбия и прелетял над България, тихомълком беше извадена от средствата за масова информация и главно от телевизиите. Не се получи номерът. Не можа да се възмути целокупният български народ на това „вероломно“ прелитане на гасящ пожари руски самолет над България.
Все по-рядко номерата с русофобията ще се получават. И причината е, че номерата са на много ниско ниво и че ни втръснаха, и че ни дойдоха до гуша.
Иска ми се поне един път, след като руснаците са удряли с ракети и дронове Киев или някой друг украински град, да не са уцелили детска болница и училище. Тия руснаци как не спряха да удрят само болници, детски градини, училища и нещастни стари хора.
Не за първи път ще направя това уточнение – голяма идиотщина и простотия, голяма мъка и липса на мяра, безкрайно нечовешко е това, хора от една кръв, съседи, исторически свързани от векове, да се избиват като кучета. Братоубийството е голям грях. И тази лудост трябва да свърши.
Никога няма да съм за войната и за убийствата. Но и никога няма да бъда на страната на тези, които смятат, че всичко, което е руско, китайско или кубинско, е ненужно, вредно и трябва да бъде заличено от земята.
Днес с очите си видях как в телевизионно състезание като по чудо беше попаднал въпрос, свързан с нашата история и ролята на Русия. Участващият в състезанието – известен телевизионер, много информиран и културен човек, знаеше отговора, знаеше, защото беше чел и беше информиран, но се направи на ударен и заяви, че логиката и интуицията са му помогнали.
Прозрях, че освен младите, които почти нищо не знаят за Русия и които мислят, че в Москва се разхождат бели мечки, които свирят с балалайки, има и други, които просто се преструват, че не знаят нищо за Русия.
На тези, които пръскат отровата на русофобията, ще кажа, че колкото повече дават Зеленски по телевизията, а те го дават непрекъснато по всички новини, толкова повече ще нарастват симпатиите към Русия. Колкото повече говорят, че Русия ще рухне икономически, че няма бензин, че няма какво да се яде, че вече Русия не е и бензиностанция с ракети, ами е само тук-таме ракети, толкова повече симпатиите към Русия ще нарастват.
Всяка поява на Тагарев, на генерал Атанасов, на Георги Лозанов, на Шаламанов, на Надежда Нейнски, както пишеше Смирненски някога, ще „бликне нови, хиляди борци“ – симпатизанти на Русия.
Преди много години някои активни борци бяха омръзнали до смърт. Вероятно някога добри и честни хора, през десетилетията те смятаха, че всички са им задължени и каквото кажат те, това трябва да става. Виждал съм такива, имал съм ги и пред очите си, включително и в моя род. Не се страхувам да го кажа. Хора, заслужили в антифашистката борба, бяха се превърнали в нетърпими досадници.
Абсолютно същото сега правят личности като Александър Йорданов, като Едвин Сугарев, като Михаил Неделчев например в литературата и като още и още стотици и хиляди подобни узурпатори на истината и демокрацията, които си мислят същото, което си мислеха някога част от активните борци – че всички са им задължени и че никой не може да им каже копче.
Сигурно е било 1986 или 1987 година, когато мой много близък роднина ми донесе написани някъде към пет-шестстотин страници спомени за неговия живот, за историята на нашия край и главно – за неговите партизански години. Каза ми, че очаква да му преработя ръкописа и да направя така, че да се издаде. Прочетох го и не можах да разбера абсолютно нищо – объркани, несвързани и неставащи за четене машинописни страници. Когато му казах мнението си, този мой роднина, който можеше да ми е дядо, подскочи, разсърди ми се и дни по-късно беше ходил в Окръжния комите на БКП в Ловеч да ме клевети .
Същото правят сега и активните борци седесари, които мислят, че техните изфабрикувани спомени и писания са безценно достояние за всички и че на някого много му пука за терзанията на ренегати, каквито бяха немалко от тях.
Я си спомнете само за Христофор Събев, помислете си за гениалния доктор Тренчев, спомнете си за мутренските години, които не са си отивали, а само бяха надградени, както е модерно да се казва сега, и тогава ми проповядвайте още и още русофобия.
Русофобията е последното убежище на лъжедемократите, които деградираха до тоталитарни същества и които не искат и не искат да се махнат от очите ни. Махнете се най-после от очите ни – четирийсет години наистина ни стигат. Вземете си платената русофобия, вземете си ръкописите и книгите и отидете на гости на парите си на някой екзотичен остров. Оставете ни да обичаме когото искаме. Защото колкото повече ни казвате кого трябва да мразим, толкова повече намразваме вас.