След това, което чух от външната ни министърка Велислава Петрова, подписала Киевската декларация, че Русия е агресор, че трябва да се увеличават санкциите срещу Русия и че няма друг начин, освен санкции и бой с ракети по Русия, за да седне Путин на преговори, спирам да се интересувам от политиката на Прогресивна България. Не ми се ще политиката да е и тако, и вако.
Спомням си един случай, когато бях член на Управителния съвет на СБП с председател Николай Хайтов. С поета П.Б. нещо бяхме ядосани на предложение на Николай Хайтов и се разбрахме да гласуваме против, като гласуването в Управителния съвет беше тайно. Управителният съвет – от около петнайсетина души, останалите подкрепят Хайтов, а като преброиха бюлетините, имаше само един против – моя.
–Какво правиш бе, - попитах П.Б. – що не гласуваш, както се разбрахме?
–Аз гласувах лицемерно – каза ми поетът тактик. –Така нема да разберат, че сме двама недоволни, и ще мислят, че е само един.
На всички стана ясно, че недоволният съм аз, а П.Б. беше гласувал тактически и лицемерно. Мерси много от такива гласувания и от такива тактики.
Изглежда тия хора – преди два дена Радев в Париж, а днеска външната в Киев – нямат никаква друга работа, освен да се срещат със Зеленски. Кога воюва тоя Зеленски, не знам – той се не прибира в Украйна. Ще го кажа по селски, както го казват хората тук, в средата на Балкана: „Правят се на големи шмекери и дяволи, ама не са. Не струват лула тютюн.“ А ние как да се оправим кое е тактическо и кое лицемерно гласуване и говорене?
Сърдете ми се – и приятели, и недотам, но аз не мога да гледам и не мога да повярвам, че тези, които избраха Радевата чета, са гласували срещу Русия и за Зеленски.
Сърдете ми се, но след маймунджилъците с Баба Алино и космическата тишина, която настана по случая, след кьорфишеците с магистралните битки и кражби, след фокусите с Мавродиев, не ме търсете и за вътрешната политика на прогресистите. С изключение на пет-шест души, по-голямата част от които са стари муцуни, прогресистите са големи задръстеняци и не могат да вържат пет изречения по телевизора. Едно е да имаш име, друго е да си политик. Излиза, че тия с националнозначимите имена са били използвани за стръв, та да клъвнем на въдичката.
Пак същите кадрови фройдистки и сърдечни назначения, пак същата шуробаджанащина, пак същият приятелски кръг…
Не е ли ясно, че работата е афиф далавера само като видиш как се подхилква земеделският министър, как фъфли външната, как се пули Гълъб Донев и му личи, че не разбира от финанси? А само като видиш културния министър, и веднага се сещаш за бизнес, за халтура и за всеизвестни шоу програми по нощите. Или пък като чуеш вицепремиера Иво Христов да говори ту с Господ, ту с музите на Олимп, и ти става ясно, че работата не е наред. Добре че е другият вицепремиер Пеканов, който според мен е по-хубав и от Андрей Гюров, и съм сигурен, че с чувствените си устни ще ни докара купища пари от Европа.
Сърдете ми се, отписвайте ме, разфрендвайте ме и стискайте палци правителството да изкара до зимата.