Питам шофьора на таксито Пепи какво значи табелата „Случаен превоз“ на едно автобусче, с което се разминаваме.
–Чакай да помисля, - казва Пепи и след неголямо чакане Пепи има следното предположение по въпроса: – Случаен превоз трябва да значи, че той си пътува за негова сметка и не могат да го спрат от КАТ и да му искат пътен лист. Нито да го питат дал ли е билети.
Шофьорът на таксито Пепи има такава представа за „случаен превоз“.
Никога няма да мога да проумея глъбината на тази табела – „Случаен превоз“. Моторните превозни средства (МПС) – боже, какво грозно наименование – с надпис „Случаен превоз“ са нещо като изгубени същества. МПС-та случайници, които прелитат случайно по тия земи.
Сигурно могат да се дадат много обяснения какво означава „случаен превоз“. Но веднага си въобразявам, че моя милост съм случаен превоз, че пътят е случаен път за случайни превози, че държавата ни е случайна и че някой случайно е решил да я превози нанякъде.
„Случаен превоз“ е израз на нашето безсилие да обясним защо неслучайно се въртим в кръг и защо по уж правите ни магистрали и в прекия, и в преносния смисъл, винаги има завои. Случайният превоз винаги стига до улица без изход. Улиците без изход са улиците на нашия живот и те винаги свършват в нищото.
Освен този „случаен превоз“, много ми боде очите и друг израз – „Посред нищото, в нищото“.
Гледам филми, предавания и хоп – точно когато си мисля, че героите са на най-хубавите места в света, те току изтърсят: „Тука сме посред нищото“. И това „посред нищото“ е някъде в безкрайните гори, покрай красиви реки и езера, по върхове, в долини, в джунглата или в безкрайна пустиня. Всичко това било „псред нищото“.
Ние – случайниците на тая планета, наричаме природата „посред нищото“. Щом можеш да кажеш, че си „посред нищото“ в гората или в полето, значи нищо не ти е останало и в душата.
Случаен превоз посред нищото…
Още няколко години и родните ни къщи ще са посред нищото.
Училищата, в които се изучихме, ще са посред нищото.
Вировете, в които се къпехме, ще са посред нищото.
Посред нищото ще са гробовете на нашите предци и някъде посред нищото ще е черният кос – голямата радост за очите ми.
Птиците ще са посред нищото и облаците, и скакалците.
И една голяма паяжина ще виси съвсем случайно над всичко, което сме обичали.